Намериха гена, помогнал за скока в развитието на човешкия мозък

Единствена генетична мутация може да е дала началото на еволюцията на големия човешки мозък преди 2,5 млн. години, съобщи Ю Пи Ай, позовавайки се на изследване на американски учени.
Въпросният ген е създал свое копие и така е дал на ранните хора способността да говорят и да правят изобретения, отдалечавайки се още повече от братовчедите си шимпанзетата.
Генът, известен под името SRGAP2, контролира развитието на неокортекса – частта от мозъка, отговорна за сложни функции, като използването на езика и съзнателното мислене. Допълнителните копия всъщност забавили индивидуалното развитие на мозъка, което дало възможност да се образуват повече връзки между нервните клетки, и така той успял да увеличи размера си и да стане още по-сложен.
Учените от Вашингтонския университет установили, че генът се е копирал веднъж преди близо 3,5 млн. години, създавайки „дъщерен ген“. „Дъщерният ген“ на свой ред отново се копирал милион години по-късно, при което се появил „ген на внучката“.
Въпреки че хората и шимпанзетата са се отделили преди 6 милиона години, близо 96% от генома ни е идентичен с този на приматите и въпросният ген SRGAP2 е един от едва 30-те, създали свое копие оттогава.
Първото копие на важния ген е останало сравнително неактивно, но второто се е появило в момент, когато примитивният човек се е отделил от своя брат австралопитека и е започнал да създава по-сложни инструменти и да демонстрира по-сложно поведение.
Еван Ейхлер от Вашингтонския университет, водил изследването, обяснява, че ползите от това копиране са били незабавни. Те са позволили на прародителите на човека да се отделят от конкурентните им видове само за едно поколение.

---

Вегетарианците са предразположени да избягват месото

---

Определени гени правят миризмата на месото твърде интензивна и вероятно те са причината някои хора да са вегетарианци, съобщи „Дейли телеграф“.
Учените от медицинския център от университета „Дюк“ в САЩ, работили съвместно с колеги от Норвегия, установили, че 70% от хората имат две функциониращи копия на ген, свързан с рецептор за миризма, който улавя веществото андростенон, характерно за мъжките бозайници, срещано в свинското месо. Според учените хората с едно копие или без функциониращи копия на гена понасят миризмата на андростенона по-добре, а наличието на две функциониращи копия може да е причина за отказване от месото.

Прочети цялата новина

Свързани новини: