И какво, ако политиците бойкотират европейското по футбол?

Случаят с бившия украински премиер Юлия Тимошенко, изцяло тежащ на съвестта на властите в Киев, предизвика реакции на европейски политици, някои от които са доста зле адресирани.
Несъмнено бойкотът на политическата среща в Ялта бе правилен и вчера тя бе отменена поради липсата на участници. Но героичните откази на този или онзи министър от дадена страна, както и на еврокомисарите от гледане на живо на откриването на европейското първенство по футбол след месец или на даден мач в Украйна няма да трогнат никого, най-малко пък феновете на тази игра. В техните длъжностни характеристики не влиза задължението да гледат мачовете от ВИП ложите, нали?
Хубавото е, че техният личен бойкот, който започва да прилича на патетична клетва за вярност към демокрацията, липсваща в Украйна, не води до бойкот и на футболистите. Тоест (поне засега) няма опасност да се повтори западният бойкот на Олимпиадата в Москва през 1980 г. и последвалият соцбойкот на игрите в САЩ през 1984 г. Те не постигнаха политическите си цели, защото СССР не се отказа тогава от агресията в Афганистан, а след 9 г. Румъния пък напук на Москва прати своите спортисти в Лос Анджелис и стана втора по медали, което никога не би могла да постигне в нормална олимпиада.
Така че по-добре е политиците да оставят спорта на мира. Иначе ще започнат да приличат на онези ястреби от годините на Студената война, които съсипаха олимпийските мечти на стотици спортисти.

Прочети цялата новина

Свързани новини: