След 50 години затвор кубинците се надяват да пътуват свободно

Асошиейтед прес

След като контролираше влизанията и излизанията от страната на своя народ пет десетилетия, комунистическа Куба, изглежда, е на прага да вземе важното решение за вдигане на ограниченията за пътуване. Високопоставен политик обяви, че само след седмици ще има “радикални и дълбоки” промени.

Коментарът на председателя на парламента Рикардо Аларкон де Кесада породи спекулации сред гражданите, изгнаниците и политиците, че омразната изходна виза може да остане в миналото, дори и правителството на Раул Кастро да продължи да ограничава пътуванията на лекари, учени, военни, както и на хора от важни за страната области, за да се предотврати изтичане на мозъци.

Други високопоставени кубински представители предупредиха да не се създават прекалено големи очаквания, карайки жителите на острова и кубинските експерти да гадаят колко далеч са готови да стигнат лидерите в Хавана.

През последните 18 месеца Кастро отмени забраните за някои форми на частната инициатива, легализира търговията с недвижимо имущество и автомобили и позволи на сънародниците си да наемат работници - все идеи, които дълго време бяха разглеждани като еретични за марксистките устои на управлението.

Премахването на контрола над пътуванията може да се окаже още по-голяма стъпка, поне символично, но носи огромен икономически, социален и политически риск.

Дори и половинчати мерки - като например вдигане на ограниченията за това колко дълго кубинците могат да живеят в чужбина или пък намаляването на изключително високите цени на изходните визи, с които кубинците трябва да се сдобият само за да напуснат страната - биха имали голямо значение.

“Това би било голяма стъпка напред”, каза Филип Питърс, експерт по Куба към института “Лексингтън” в щата Вирджиния. “Ако Куба вдигне ограниченията върху пътуванията на собствените си граждани, това означава, че единствените рестрикции, които ще останат, са налаганите от САЩ върху нейните граждани.”

Подобен ход ще отвори вратата за още по-голяма емиграция и ще улесни кубинците зад граница да не губят правото си на пребиваване - съдба, сполетяла много изгнаници от революцията през 1959 г. насам.

Също така това може да повиши броя на кубинците, пътуващи в чужбина, за да работят, което в краткосрочен план може да увеличи изпращаните у дома спечелени зад граница пари и така да увеличи инвестициите на новата богата прослойка.

Премахването на ограниченията за напускане на страната би трябвало да получи подкрепа в Европа, която подобри отношенията си с островната държава след освобождаването на десетки политзатворници през 2010 г.

Но Питърс и няколко други анализатори изразиха съмнение, че новите правила биха донесли моментална промяна в американската политика към Куба, която включва забрана за американски туризъм. Тези ограничения са дълбоко вкоренени и се радват на подкрепата на влиятелни кубински изгнаници в Америка.

“Не мисля, че би довело до драстична промяна в американската политика, но увеличаването на подобренията по отношение на човешките права би могло да доведе до постепенна промяна”, каза Питърс.

Родената в Куба Илеана Рос-Лехтинен - конгресмен републиканец от Флорида - заяви, че всякакви дебати за имиграционна реформа на острова са периферен въпрос.

“Промените, които ме интересуват, не са свързани с имиграцията”, каза Рос-Лехтинен, която ръководи Комисията по външна политика към Камарата на представителите. “Интересуват ме промени, засягащи фундаментални ценности като свобода, демокрация и зачитане на човешките права.”

Американски представители казаха, че следят от месеци за някакво изявление, отбелязвайки, че за последно се говореше по този въпрос през август. Но досега нищо не се е случило и гледат скептично на ангажирането на режима на Кастро с подобна реформа.

Попитан относно възможни реципрочни действия, американски представител каза, че администрацията на Обама не може да обещае нищо, защото не ...

Свързани новини: