Вътрешната газова мрежа ще се разшири с 270 км

Газопреносната мрежа в страната ще се разшири с 270 км през следващите три-четири години и за това ще бъдат инвестирани 50 млн. евро, съобщи изпълнителният директор на газовия оператор "Булгартрансгаз" Кирил Темелков по време на бизнес форум Gas&Power, който се проведе в петък в София. По думите му повечето проекти ще бъдат финансирани с пари от еврофондовете, като целта е да се доведе суровина до региони, в които в момента газификацията не е възможна заради липсата на достъп до мрежата. Със съфинансиране от Международен фонд "Козлодуй" в размера на 50 до 80 процента в момента държавната компания прави газопроводно отклонение до Добрич и Силиства от 80 км. за 12.5 млн. евро, което се предвижда да бъде въведено в експлоатация догодина. 70-километровият участък Чирен-Козлодуй-Оряхово струва 14.5 млн. евро и ще заработи през 2014 г. За 2015 г. е планирано пускането в експлоатация на тръбите Симитли-Банско-Разлог, чиито 40 км струват 9.7 млн. евро, Панагюрище-Пирдоп с дължина 45 км за 7.2 млн. евро и отклонения до Свищов от 36 км. за 4.7 млн евро. Темелков обясни, че следващата седмица се очаква да бъде обявен търгът за изпълнител на строежа на наземната част от междусистемната връзка с Румъния. Участъкът от15 км ще е от Русе до брега на Дунав, откъдето трябва да тръгне подводната част до брега на Гюргево. Цената на участъка ще зависи от предложенията на кандидатите в обществената поръчка. Според шефа на газовия оператор няма никакъв проблем тази връзка да влезе в експлоатация в началото на следващата година. Връзката с Турция е в етап на предпроектно проучване. Тя обаче е малко по-сложна, тъй като двете страни искат да преценят кой е най-добрият начин за реализацията й, така че да отговаря на изискванията на Европейския съюз, коментира Али Тунга, шеф на турската енергийна и строителна компания Atayol. На тази връзка България разчита да внася директно договорени количества газ с Азербайджан, за да намали зависимостта си от руския газ. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев обаче коментира, че проблемът е в искането на Турция тя да ни продава газ, вместо ние да транзитираме през нейна територия срещу съответните такси договорени пряко количества. Според Тонга няма нищо лошо в това желание на Турция, ако предложи атрактивни цени на българските си партньори, тъй като Анкара има достъп и до катарски, нигерийски, египетски, алжирски газ. По думите му възможностите за диверсификация се увеличават с евентуално участие на България в терминал за втечнен газ в региона на Мармара, за което се преговаря от известно време. При такъв достъп нарастват и възможностите за суапови сделки, посочи той. Според представителката на гръцката комисия за енергийно регулиране Катерина Сарди обаче проблем за суаповата търговия с България е липсата на правила, по които да се провежда. По думите на Темелков трасето на връзката ни с Турция ще е над 200 км. от Лозенец до Онкушлар, от които 77 на българска територия и 130 км. - на турска. По предварителни оценки българската инвестиция в проекта ще е между 70 и 75 млн. евро. Капацитетът на връзката се планира да е 3-5 млрд. куб. метра. Газовата връзка със Сърбия от София до Ниш също е в процес на предпроектно проучване. Нейната дължина ще е 150 км, от които 55 км на българска територия. Нейният капацитет ще е между 1.8 и 4.5 млрд. кубически метра и за реализацията на проекта ЕС отпусна 60 млн. евро по програмата за регионално развитие. Планът е тя да бъде въведена в експлоатация през 2015 г ., каза Темелков. Той изрази и надежда,че в периода 2015-2018 г. ще бъде разширено и газохранилището в Чирен и то ще увеличи дневния си капацитет от сегашните 4.5 млн. куб. м до 10 млн. куб. Активният обем на хранилището се стане 1 млрд. куб. м при сегашни 550 млн. куб. м. За да стане това обаче са нужни 200 млн. евро.

Прочети цялата новина

Свързани новини: