Маркес, самотата, фалшивата му смърт и фалшивото му прощално писмо

Почина великият Маркес, изтече новина в “Туитър” вчера, от името на Умберто Еко. Новината гръмна по целия свят, информационни сайтове, блогове, Фейсбук прегряха от снимки и публикации на прощалната писмо на Маркес, популярно от няколко години.

Минаха повече от 5 часа, преди по колумбийското радио представител на фондацията на 85-годишния писател да обяви, че той е жив. Новината веднага заля латиноамериканските медии и оттам като вълна тръгна по света.
Нобеловият лауреат, авторът на “100 години самота”, “Няма кой да пише на полковника”, “Есента на патриарха”, “Хроника на една предизвестена смърт” и др. е най-големият съвременен писател, всяка от книгите му в последните години беше събитие, веднага след публикуването й започваха да се печатат криминални пиратски копия и преводи на различни езици. Няма друг подобен автор в съвременния свят.

Магическият реализъм на Маркес омагьоса хората по всички континенти. За неговия роман “100 години самота” са изписани десетки книги-изследвания, неговите редки интервюта се превръщаха в събитие сред читателите.

Сега той изпадна в положението на Марк Твен да каже “Слуховете за моята смърт са силно преувеличени”. Някой предизвести смъртта му преждевременно.

След като се разчу, че писателят е болен от рак на лимфите, през 2000 г. беше разпространено негово “прощално писмо” (публикувано най-напред в мексикански вестник), което моментално изпълни медиите и интернет на различни езици. След време самият писател в едно интервю отрече да е писал такова писмо.

Но то се разпространява отново и отново и предизвиква възхищение у почитателите му. Дори да не е негово, при този тъжен повод, какъвто беше фалшивото съобщение за неговата смърт, писмото тръгна отново из мрежата, появи се не само в блогове, но и в различни медии.

Ето текста, за който ще остане загадка кой е неговият автор. Дали действително не е на писателя магически реалист, въпреки че един мексиканец призна авторството на това “прощално писмо”?
Около Маркес се случват мистерии, като с герой от неговия роман “100 години самота”.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук:

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават…

Щях да спя по-малко и да мечтая повече. Защото за всяка минута, когато затваряме очите си, ние губим 60 секунди светлина…

Бих продължил, когато другите спираха. Бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха. И колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта…

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!

На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само ...

Свързани новини: