Евро 2012 - рисковете на бойкота

Асошиейтед прес

Етична дилема поставя западните лидери в затруднено положение: да бойкотират или не срещите от Европейското футболно първенство, домакин на което е Украйна, заради предполагаемото малтретиране на хвърлената в затвора опозиционна лидерка Юлия Тимошенко?

Когато Тимошенко обяви гладна стачка миналия месец, след като каза, че е била бита от служители на затвора, няколко европейски лидери обещаха да бойкотират Украйна по време на Евро 2012 в знак на протест и дори германската канцлерка Ангела Меркел заплаши да се присъедини към бойкота.

Мнозина обаче предупреждават, че изолирането на Украйна може по-скоро да навреди, отколкото да донесе полза.

Лидери, спортни деятели и дори някои правозащитници твърдят, че използването на най-престижното спортно събитие в Европа, за да бъде наказана Украйна, едва ли ще доведе до освобождаването на Тимошенко. От друга страна това може да отчужди Украйна още повече от Запада, да деморализира народа й и да създаде смущаващ спортен прецедент.

А дали страните, бойкотиращи Украйна, която е домакин на турнира заедно с Полша, ще са готови да действат твърдо срещу икономическия гигант Русия, когато тя стане домакин на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и на Световната купа през 2018 г.? Все пак и в Русия има политически затворници и опетнено досие за човешките права.

САЩ застанаха начело на бойкота на около 50 страни срещу Олимпиадата в Москва през 1980 г. заради инвазията на Съветския съюз в Афганистан - според всеобщото мнение това бе фиаско, което не повлия въобще на конфликта.

Не е учудващо, че Владимир Путин, който отново зае президентския пост тази седмица, каза, че случаят Тимошенко и Евро 2012 не трябва да се смесват.

“Не трябва при никакви обстоятелства да се смесват политиката, бизнеса и други сфери от този вид със спорта”, каза Путин миналата седмица.

Водещият полски анализатор Марчин Заборовски твърди, че приказките за бойкот на Украйна отварят по-големия въпрос дали международните спортни събития трябва да са само за демократични държави.

“Ако направите това, тогава премахвате важен елемент от международните отношения”, каза Заборовски, който е директор на Полския институт за международни въпроси. Той заяви, че големи спортни събития, включително футболни срещи между политически врагове като Турция и Армения, САЩ и Иран, са помогнали за успокояване на напрежението, давайки на политици, спортисти и фенове възможност да си взаимодействат на неполитическа сцена.

Спортът може да е също начин за повдигане на духа на хора, живеещи при репресивни режими. По време на Студената война, например, участието в олимпийските игри и други международни състезания повиши духа и гордостта на източноевропейците, като им предостави сцена, на която техните спортисти да се проявят.

Трябва ли радостта на обикновените украинци, които се борят с бедност и корупция, да бъде помрачена заради политически противоречия?

Тези въпроси предизвикват голям дебат в Полша, западната съседка на Украйна. Първенството се открива на 8 юни във Варшава със среща между Полша и Гърция и приключва на 1 юли, като в този период има мачове в четири полски и четири украински града.

Основният опозиционен лидер в Полша Ярослав Качински, който е председател на дясната партия Закон и справедливост, подкрепи призивите на някои западноевропейци за бойкот на Украйна. По думите му затварянето на Тимошенко е ясен опит на президента Виктор Янукович и неговите съюзници да елиминират опозиционния лидер от обществения живот.

“Подобна ситуация не може да бъде толерирана” от ЕС, каза Качински.

Макар премиерът Доналд Туск и президентът Бронислав Коморовски да критикуват начина, по който Украйна се отнася към Тимошенко, те са твърдо против бойкот.

Варшава, разбира се, едва ли може да действа срещу колегата си домакин в първенството, смятано за възможност за двете бивши комунистически страни да се докажат като ефективни и съвременни. Неуспех за Украйна ще означава неуспех и за Полша.

Позицията на ...

Свързани новини: