За наша радост и удивление, до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати и др.), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана. Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа.

В старозагорската Нощ на учените и музеите д-р Стефан Гайд представи своята нова книга „Тракийското Писмо декодирано – ІV. Тракийската Библия Бесика разкрита”.

Авторът, който е и директор на Института по Трансцедентна наука, подчерта, че е имал изключителната възможност да се докосне до някои много древни ръкописи на Библията на бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария завет. Това му позволява да направи един доста подробен езиков анализ (това е и неговия сравнително-лингвистичен метод на изследване) на живия говорим език на траките. Множество такива древни ръкописи и сходни на тях се съхраняват и до днес в манастира „Св. Екатерина” в подножието на Синайската планина в Египет, датиран около 330 г. след рождението на Христа. Неговата библиотека, втора по важност след Ватиканската, съдържа над 3000 ръкописа. Имал е близък достъп и до текстовете на братята копти в САЩ в Института по античност и християнство в Калифорния, в който е и цялата гностическа библиотека на Нат-Хамади. Изучаваните от него текстове на бохарски диалект удивително приличат на пиктографската писменост, разчетена от него върху тракийските плочици от Караново, Градешница, Тартария (Румъния), печата от Езерово.

◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Най-забележителните открития на д-р Стефан Гайд обаче са свързани с изучаването на каноническата Библия „Бесика”, съхранявана в Лондонската библиотека. Преписи от нея, казва д-р Гайд, винаги са били пред очите ни, но наричани от гърците „Бесой”, тъй като те нямат звук „ш”. А бохарската Библия е наричана „Открита”, „Прорицателна”, „Отворена”, „Голата библия”, което на тракийския бохарски диалект се изписва и произнася като „Библия Бешой”, т.е. „Библията на бесите” (”Бесика”), която е била в употреба сред тракийското племе „Беси” – племето на жреческия елит. Според изследванията на д-р Гайд тракийската библия съдържа много по-дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения от нейните гръцки преводи, което говори за първичността на тракийските текстове спрямо по-късните им гръцки варианти.

Прорицателната, канонична библия е написана на бохарския диалект, същия, на който са написани всички надписи на Тракия, казва изследователят. На нейната корица пише: ”В началото бе Писанието (т.е. Словото), и Писанието беше у Бога”. Употребява се точно думата Писание. В пиктографските плочки, открити по нашите земи и датирани от 5.-6. в. пр.н.е., също се използват думите „ар-хе” и „Писажи” (вечност и Слово). Като „хе” при траките е вечност, съизмерима с времето, в нея тече време, но имат и друга дума за вечност, в която времето не тече, това е думата „енех”. А представката „ар” означава „раз”, т.е. – „развременяването” на вечността. Значи не просто Бог създава, а настъпва развременяването на вечността, във вечността започва да тече време, за пръв път се появява време/пространство, за разлика от космическата вечност извън времето и пространството. Гърците са го превели като „архи”, но за тях не означава никаква вечност, никакво развременяване, а просто „начало”. А след като в тракийската библия е употребена една много по-сложна концепция с една много по-голяма дълбочина, е много логично гърците да са я взели наготово и да са я опростили.

Досега се смяташе, че оригиналът на Библията е на гръцки език, но това е доста нелепо. Ние изследвахме дали тракийската библия не е по-древна, продължава д-р Гайд, още повече че Новият завет не е написан от един човек, той възниква на база на разменените писма на различните църкви. Във фразата „Всичко това стана чрез Него, и без Него не би станало нищо от това, което бе станало” е интересен глаголът „шопе”, който се превежда „що-бе” (и сега се използва), но неговото значение е много по-сложно и означава, което е било сътворено чрез Този, който самотрансформира себе си. Всички други библии твърдят, че Бог създал света от нищото. Единствено тракийската библия твърди нещо друго, а именно, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, а не от нищото. Нищо не може да стане от нищото. Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен с три лица, еманиращи по различен начин. И това заляга по-късно в християнската църква, въпреки че не винаги християните са вярвали, че Отец, Син и Св. Дух са един бог. В книгата си „Орфизъм за напреднали” братът на Стефан Гайд – Цветан Гайдарски пише как един тракийски папа въвежда в Рим тази доктрина и тя навлиза в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви.

Оказва се, че в Бохарската библия се говори и за Орфей. В нейното евангелие на Св. Йоан се казва: И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството”. Преведено в гръцката библия, означава разкрит храма на скинията на свидетелството. На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна.” Превеждат го на гръцки пак като храм, но то може да се преведе и по друг начин. Най-интересното е, че в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей. Ние вече знаехме от плочките от Градешница за Кивота на Завета, но не знаехме, че в Бохарската библия „Бесика” това е потвърдено. И там си пише абсолютно дословно следното: ”И разкри се божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей, и настанаха светкавици и гласове, грамове и трус, и силен град.” Във всички други преводи на библията, вместо Орфей, се появява думата храм. Но така не се разбира, че Орфей, освен че е функция и служба, в същото време е и голяма личност, щом я има на небето и щом се разкрива в завета на Орфей. И ние знаем, че той се разкри преди две години в кивота, ковчега-завет от Градешница.

„Бесика” в древността е наричана прорицателна, пророческа, защото съдържа неща, каквито другите библии не съдържат. А на самия бохарски диалект е означена с думата „Бешой”, което означава пророческо откровение, голата истина. И понеже гърците нямат буква „ш”, са я наричали „Бесой”. Но в световната литература открай време се знае, че библия „Бесой” е библия на тракийското племе „беси”, на свещениците и пророците… Значи, пред нас през цялото време е стояла библия „Бешой”, т.е. библия „Бесика”. А „бохар” на славянобългарски преминава в „бугар”, откъдето идва и „бугари”, т.е. „бохарите”, траките.

В Солунската легенда се разбира, че дори на самия Константин-Кирил в началото не му е ясно дали „бугарите” и „блъгарите” са едни и същи племена. Той е учил в Александрия, бил е там свещеник и искал да бъде мисионер на Бохарската библия. В тази легенда Константин–Кирил Философ казва, че Светият Дух му дава азбуката, че българите са си имали повечето букви, а той им додава още няколко, т.е. свещената азбука се продължава във времето. Началото на бохарската азбука започва във Фригия (Анатолия). Тя е фонетична и е след пиктографската, много наподобява кирилицата, особено след реформирането й, когато се сменят буквените стойности на някои букви. Значи, братята Кирил и Методий само адаптират тракийско-бохарската азбука – предшественик на кирилицата. Това на нас ни харесва, но не и на гърците и това е отразено в Търновския препис на Солунската легенда, където е заявено тяхното мнение, че не Св. Дух дава азбуката на Константин-Кирил, а врана черна грачеща, именно защото Византия винаги е твърдяла, че тя е единственият писмен ортодокс. Затова унищожава тракийския епископат в 512 г. от н.е., изгонва тракийските императори, а с едикт на византийския император се изгонват всички тракийски династии. Но по-късно техните братовчеди идват отново и основават България, като отцепват същата империя, която ги е изгонила, разказва д-р Стефан Гайд.

В Бохарската библия се говори, освен за Орфей, и за траките, продължава той. Във Второто послание към коринтяните ап. Павел казва: „Кой страда, без аз да страдам, кой е оскърбен, без тракът да е?” Но това е преведено на гръцки „без аз да се разпалвам”. Значи ап. Павел едва ли не казва, ако вас ви гонят и преследват, мене тракът – още повече. Какво излиза тогава? Знаем от Библията, че ап. Павел има еврейски произход, но той заявява на едно място, че „всичко това го счетох за измет, само Възкресението да придобия, да се съобразувам със смъртта на Христос, за да мога да стана едно с Възкресението Му и да стигна Вечността”. А това е орфическа идея. Значи, на практика, ап. Павел казва – да, по произход аз съм евреин, но духовно съм последовател на орфизма, мен ме вълнува Възкресението и Живота. Мястото, където учениците чуват Христос да говори на тракийски, пак е преведено по различен начин. В друг пасаж от тракийската библия Исус се обръща към Своя Отец, казвайки, че се моли не за света, а за тези, които Му е дал, защото са Негови, където казва „всички Мои са и Твои и траките са мои, и аз се прославям чрез тях.” Но тъй като думата ”тирак” (тирук) може да се преведе и „всички твои”, в гръцката библия е преведено тъкмо така. Значи умишлено, където е имало думата „трак” е превеждано другояче. И египтолозите превеждат думата „трак” по друг начин, а именно като „сияен”, „пламтящ”. Това се потвърждава и от египетските папируси, какъвто е „Папирусът на Ани”, който е по-късен вариант на „Книгата на мъртвите”, но нейните най-стари части са именно на тракийските плочици от Караново, Точиларе и Градешница. Но там и бог Озирис, казва същото, каквото и Исус, той се моли пак за траките и казва, че няма нищо да им се случи, защото са специално негови. А ние знаем, че Озирис, четен обратно е същата личност, че това е наричания от траките „Слънцето-Исус”. Значи те са имали много преди християнството знания за него. Дори са имали йероглифна транскрипция за думата „Христос”.

Много близък до нашия днешен език е и древният тракийски език. Например думата „халак” е халка, „арома” – аромат, „тамна” – тамян, „гог, гуга” – глава, „арно” – добре, „вок” – бременна жена (оттук идва де-войка), ”захри” – захар, „торш” – троша, „ем” – ям, „теви” – ковчеже, тава, „мках” – мъка, „дий” – върви, „карука” – каручка и мн.др. Така че траките съвсем не са изчезнали. Траките – това сме ние, които днес говорим модерен тракийски език, твърди д-р Гайд. Колкото и това да не се харесва на някои. Последните ДНК-тестове показват това съвсем недвусмислено. 60-70% от тракийските гени са в нашия генотип. Невярващите просто трябва да придобият зрение за предшестващите бохарския фонетичен език пиктографски надписи, които и до днес избождат очите ни по стели, гробници и херони и предшестват йероглифите в Египет с цели 2000 години.

Този наш език първо е бил бохарски диалект, после след езиковата реформа при цар Борис е приел славянско произношение и се нарича бугарски. Интересното е, че в следващите славянобългарски преводи на библия „Бесика” през 14. век при цар Иван-Александър, някои пасажи са преведени съвсем дословно, каквото е и съкращението на името на Исус, както го знаем от иконите „Ис” – с дъга отгоре, което е характерно за йероглифите. Дори теолозите нямат друго обяснение откъде идват тези съкращения.

Вече съвсем основателно можем да очакваме, че библия „Бесика” може да ни доведе до още по-големи откровения свише, между които и до разкриване тайната на Сътворението. Засега знаем, че единствено на тракийски език се разкрива Божественият начин на сътворение на Вселената от светове, като еманация на Бога-Слово, като низходяща трансформация на Речта от Божествения й Извор – Личността на Бога-Син. Тъкмо тази тайна на Божествената „технология”, е уверен д-р Гайд, е закодирана от Св. Ап. Йоан в началните строфи на неговото Евангелие, за да бъде разбрана само от посветените в Божественото учение.

Автор: Лияна Фероли