Столичани дишат най-мръсния въздух в Европа

Столичани дишат най-мръсния въздух в цяла Европа. 176 дни в годината равнището на твърдите частици във въздуха е над нормата. Това показва изследване на центъра за устойчиви политика “Екополис”, цитирано от украинската агенция “Укринформ”.   Мръсният атмосферен въздух е един от най-сериозните екологични проблеми, с които България се бори от години. Според програмата за развитие на ООН нашият въздух е най-мръсният в Европа. В световен мащаб страната ни е на трето място по смъртност, причинена от замърсената атмосфера. Причините най-често са фините прахови частици.   Най-мръсният въздух в страната дишат в Перник и Видин, показват данните на Изпълнителната агенция по околна среда, оповестени през март. В миньорския град 215 дни в годината равнището на твърдите частици във въздуха е над нормата, а във Видин - 213 дни. След тях се нарежда Враца – със 185 дни в годината със замърсен въздух, следван от Пловдив – 148 дни и София – 134 дни.   Най-замърсените столични райони са около Орлов мост, Павлово, Дружба и Надежда, където има най-голям трафик на автомобили, коментира Валери Серафимов, началник отдел "Мониторинг на въздуха" в Изпълнителната агенция по околна среда през март.   Районът около столичния булевард "Стамболийски" е рекордьор по мръсен въздух в София заради високите сгради, които пречат на бълваните от от автомобилите газове да се разсейват, а трафикът е изключително наситен.   Проблем за чистотата на въздуха в София са фините прахови частици и азотните окиси. След спирането на работа на "Кремиковци" основни причини за емитирането им са автомобилният транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои топлоцентрали. В Дружба и Надежда освен автомобилния транспорт за превишенията допринася и наличието на близки топлоцентрали. Замърсените пътни настилки също оказват влияние.   Най-чистите райони на София са разположени в подножието на Витоша и са извън наситените пътни артерии. При тях обаче проблем възниква през зимата, когато повечето сгради в Бистрица, Симеоново и Драгалевци се отопляват с твърди и течни горива, от изгарянето на които се емитират фините прахови частици.   В Павлово положението е същото - често измерване на наднормени стойности на замърсители във въздуха заради използването на локално отопление на мазут и горенето на дърва и въглища в къщите. По-чисто е в Горна Баня и Банкя, където има газифициране.   Мястото с най-чист въздух в България, използвано и за сравняване, е фоновата станция на връх Рожен, където не са регистрирани превишавания на серни, азотни окиси или фини прахови частици, посочи Валери Серафимов от Изпълнителната агенция по околна среда.

Прочети цялата новина

Свързани новини: