05/21/12 05:30
(http://radiomilena.com/)

Св.равноапостоли Константин и Елена

Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление.
Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.
Езическата обредност на празника „приема“ календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена.
Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии – древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия).
Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега „минават“ под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се „проверява“ благоволението на светеца); курбанът-жертва.
Нестинарите (от гр. език „естия“ – огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена „прихващането“, трансът се схваща като „изпълване от духа на християнския светец“.
Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. А това е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили./КРОСС/

Bookmark/FavoritesSvejoGoogle BookmarksDeliciousStumbleUponFacebookСподели

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване