Любен Генов, председател на СБХ: Културата ще върви напред в градивен диалог с институциите

Председателят на СБХ Любен Генов е роден на 18 ноември 1966 г. в гр. Оряхово. През 1996 г. завършва частната академия „Жул Паскин” в София, специалност живопис, в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов. Живее и работи в София. От 2001 г. е член на СБХ, секция „Живопис”. От 2008 до 2011 г. завежда „Изложбена дейност, секции и представителства” към СБХ. През април 2011 г. е избран за председател на Съюза на българските художници. От началото на 90-те години Любен Генов реализира редица самостоятелни изложби, участва в национални изложби, живописни биеналета и триеналета в България и в чужбина и кураторски проекти. През 2011 г. участва в изложбата „Съвременни български художници”, организирана от Националната художествена галерия и НДК. През 2001 г. Любен Генов печели награда в Националния конкурс по живопис на тема „Българската духовна и материална култура – нашата идентичност по пътя към Европа”, а през 2002 г. печели конкурса на СБХ за пребиваване и работа в „Сите дез’ар” в Париж. Творби на художника са притежание на частни колекции в България и в чужбина (Франция, Англия, САЩ, Унгария).
 

- Г-н Генов, 24 май е празник, но и ден за равносметка за българската култура. Как живеят и творят днес българските художници? Какво е самочувствието им?
- Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е един от най-светлите и обичани от нас празници. Никак не ми се иска да бъда песимист и затова ще кажа, че културата е жива, а в този момент това е важно предвид състоянието, в което се намира, и условията, в които е поставена. Трудното време, различните аспекти на развитие и многото възможни гледни точки правят обобщения й образ противоречив. Не бих могъл само в няколко изречения да направя комплексна оценка на един сложен процес, но мисля, че равносметката трябва да е ежедневна. Всеки човек на изкуството би следвало да „копае” системно в своята леха от общата градина. Спре ли, плевелите бързо избуяват.

---

Условията за творчество, макар и несъвършени, са добри и това трябва да бъде оценено

---

В България, макар и не идеални, все пак съществуват добри условия за правене на изкуство. От една страна, културата ни зависи от индивидуалните усилия на всеки творец, а в тези лични пространства и процеси условностите са без значение, важен е крайният резултат. Оттук нататък обаче имат значение средата, в която този резултат ще попадне, и системата, която ще го оцени и съхрани… Но от упражнения по риторика в тази посока няма смисъл. Нужно е правене, а когато едни хора знаят какво правят, за други това се оказва болезнено, особено за онези, които стоят, чакат и все някой им е крив. Наслушал съм се на мрънкане и „плюене” от кого ли не и по чий ли не адрес. Ако цялата тази енергия беше впрегната в някаква отговорност, много неща в клетата ни държава щяха отдавна да са на по-друго ниво. Неудовлетвореността е градивна само когато част от силата й е насочена навътре в стремежа за самоусъвършенстване. За съжаление често недоволството е обратнопропорционално на жертвоготовността. Истински можещият няма нужда да демонстрира самочувствие.

- С какво може да се похвали СБХ в Деня на българската култура? Вие оглавявате СБХ повече от година, какво успяхте да постигнете за това време, какво се промени?
- Съюзът на художниците оцелява вече 80 години. 120 години са минали от създаването на първото сдружение на художници в България. Дали заслужаваме хвалби? Вършим си работата, а нека другите да ни оценяват. Заради екипа, в който работим, съм длъжен да отбележа неимоверните усилия и всеотдайност на някои колеги от ръководството, благодарение на които има реални постижения. Една година е достатъчно време, за да се постави началото на важни процеси, свързани с положителна промяна и обновяване на СБХ, и да се види конкретният резултат, но дали мандатът ни ще стигне за довеждане на нещата докрай?

---

Обновяването и модернизирането на „Шипка“ 6 е изключително важна задача за цялото съсловие

---

Надявам се след оставащите ни две години да имаме една обновена „Шипка” 6, с модерно оборудвани изложбени зали. Предстоят ни тежки решения и действия, свързани, образно казано, с почистването на авгиевите обори, което за съжаление няма да стане за един ден. Ще трябва сега да преглътнем някои отдавна предопределени загуби, да катализираме не дотам приятни процеси, започнали преди. Необходимо е да скъсаме с част от илюзиите и да се лишим от едни неща за сметка на други, по-ценни за нас.

- Престижът на българския художник по света? По- свободен и по-разкрепостен ли е той днес, отколкото преди 25 години?
- Колекции, като тези на Петер Лудвиг, Юго Вутен или Волфганг Шрайнер, са доказателство за интереса към българското изобразително изкуство на ценители извън пределите на страната. В новооткрития артцентър „Вутен“ в Херенталс, Белгия, българските артисти са експонирани редом със световни имена като Роден, Пикасо, Джакомети, Тапиес, Ай Вейвей, Мирча Кантор, Ванеса Бийкрофт… В колекцията на белгиеца са включени над 50 българи, сред които Дечко Узунов, Генко Генков, Светлин Русев, Павел Койчев, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Недко Солаков, Милко Божков, Стефан Лютаков, Георги Баев, Вихрони Попнеделев, Димитър Чолаков, Пламен Аврамов, Божидар Козарев, Десислава Минчева, Анета Дръгушану, Ванко Урумов, Бора Петкова, Симеон Стоилов и др.
Свободолюбието и разкрепостеността са качества от натюрела на артиста, които удържат на предизвикателствата на всяка една епоха. За свободния дух няма граници.

- Цитирайте някои крупни инициативи на Съюза на българските художници до края на годината, с какво ще изненадате публиката, която следи изявите на българските творци с интерес?
- През есента, ноември и декември, предстои реализирането на мащабна изложба „Идея за дом. Съюзът на българските художници 80 години по-късно”. Ще са ангажирани четирите изложбени зали на „Шипка“ 6, галерия „Райко Алексиев”, галерия
„София прес”, галерия „Дебют”, галерия „Индустриална 11”, галерия „Академия”, галерия „Юзина“, VIVACOM ART HALL (Телефонната палата), галерия „Средец”. Общо изложбата е поверена на различни куратори, които работят по отделните теми: „Камък и дърво”, „Вода и светлина”, „Огън”, „Хляб”, „Любов”, „Библиотека”, „Работилница”, „Играчки”, „Будоар”, „Комуникации”.
Предстоят ретроспективни изложби на Рафаел Михайлов и Ценко Бояджиев, посветени на 110-годишнината от рождението им.
До края на годината по проект на фондация ПИБ към СБХ трябва да излезе и голям представителен албум на българското изобразително изкуство, посветен на 120-годишнината от създаването на първото сдружение на художници у нас. В тази луксозна книга на повече от 500 страници с богат илюстративен материал и изкуствоведски текстове ще бъде проследена историята на съществувалите във времето дружества, които през 1932 г. се обединяват в Съюз на дружествата на художниците в България, който е и първообраз на сегашната ни творческа организация. През 2013 г. ще направим и изложба по случая.

- За никого не е тайна, че пазарът на изкуство става все по-стеснен. Все пак купува ли днес българинът картини, влага ли в изкуство?
- Недостатъчно, но в трудните за оцеляване времена е разбираемо защо за повечето хора препитанието е по-важно. Най-евтиният и лесен начин човек да задоволява своите нужди от изкуство е да посещава галериите и музеите в София и страната.

---

По два часа изобразително изкуство и два часа музика седмично от първи до дванайсети клас – за това трябва да се преборим

---

Подобни навици се формират още от ранна възраст, но часовете по изкуствата в общата образователна система, след всички реформи и експерименти, са сведени до критичния минимум. Това ще се отрази зле на културното бъдеще на нацията. Минимум по два часа изобразително изкуство и два часа музика седмично на всички нива от първи до дванайсети клас ми се струват добро начало.

- Как ви подкрепят държавните институции и въобще получавате ли съдействие от тях?
- За част от споменатите по-горе изложби получихме финансиране и от Министерството на културата и от Столична община по програма „Култура”. С известна фирма подготвяме договор за генералното спонсорство за един от големите ни проекти. Връзката с тях се осъществи благодарение на министъра на културата. Един от най-важните казуси, засягащ съдбата на СБХ и „Шипка” 6, беше разрешен с изключителната помощ на министър Вежди Рашидов. И в други тежки за нас моменти през изтеклата година сме се обръщали за помощ към държавната или общинската власт и в много от случаите там, където е било възможно, сме получавали съответната подкрепа, така че в това отношение нямаме право да се оплакваме. В един премерен и градивен диалог с институциите можем да вървим напред и да си бъдем взаимно полезни. Всички сме част от тази държава.

- Какво ще посъветвате младите хора, които се готвят да кандидатстват в Художествената академия? Струва ли си днес в България да се учи изкуство?
- Да ценят всеки миг, в който могат да научат нещо. Да не се заблуждават, че всичко знаят. Че информираността не е знание. Че няма смисъл да се захващат, ако не посветят всичко от себе си. Че ако има нещо, с което не си струва да се захващаш, то е именно изкуството. Там просто се иска безрезервна любов, идеализъм и тотално себеотдаване. Иначе наистина няма смисъл.

Прочети цялата новина

Свързани новини: