НАТО иска да постигне повече с по-малко чрез “интелигентна отбрана”

ДПА

Когато бюджетът толкова се затегне, че спасителните средства не са вече далечна възможност, нито една сфера не е защитена от икономии.

За НАТО това означаваше да наблюдава как голяма част от 28-те му членки бавно, но сигурно намаляват бюджетите си за отбрана, особено след като международни конфликти като Студената война се превърнаха в далечни спомени.

“Между 2008 и 2011 г. 20 страни членки на НАТО намалиха разходите за отбрана”, каза неотдавна генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. “Тази година за първи път разходите за отбрана в Азия ще надхвърлят тези на европейските съюзници на НАТО”.

Намесата на НАТО в Либия, макар и в крайна сметка успешна, показа колко са намалели способностите на европейците в момент, когато САЩ очакват от тях да поемат по-голяма отговорност.

САЩ сега покриват 70 процента от разходите на НАТО за отбрана, заяви американският посланик в съюза Иво Даалдер.

САЩ трябваше да попълнят празнините в Либия, тъй като европейците не успяха да осигурят необходимото оборудване, особено що се отнася до зареждане с гориво във въздуха и разузнаване.

Отговорът, според НАТО, е “интелигентна отбрана”.

“По-интелигентният начин е да се степенуват нещата по важност, да се специализира, да се сътрудничи. Да се фокусираме не само върху това, което съкращаваме, а върху това, което запазваме. И да избираме многонационални решения вместо едностранни”, каза Расмусен.

Концепцията бе официално представена на срещата на върха на НАТО в Чикаго. Няколко групи страни представят общо между 20 и 30 проекта за интелигентна отбрана, покриващи всичко - от муниции до медицински услуги.

“В проектите за отбрана има примери на ясни ангажименти. Това не е просто въздух под налягане”, каза по-рано Расмусен.

Високопоставен служител на НАТО предупреди обаче, че може да има пречки в бъдеще.

“Предизвикателството след Чикаго е не как НАТО просто ще има някакви способности, а как да се извърши реална промяна в манталитета”, каза неотдавна Джейми Ший, заместник-помощник генерален секретар на НАТО за възникващи предизвикателства в сигурността, на събитие в Брюксел.

Алиансът приобщи също няколко настоящи проекта към концепцията за “интелигента отбрана”, най-вече системата за наблюдение с безпилотни самолети - за която Расмусен каза, че ще бъдат подписани договори - и спорния противоракетен щит в Европа.

Алиансът обяви в Чикаго, че последната система вече е отчасти в действие, с достъп до радарно съоръжение в Турция и американски кораби с ракети-прехващачи в Средиземно море. Пълен капацитет не се очаква преди 2020 г.

Щитът постави НАТО в конфликт с Русия, която въпреки уверенията, че системата не е насочена срещу нейна територия, настоява за обвързващи гаранции за това.

Москва засили в последно време риториката, като най-високопоставеният й военен командир предупреди, че Русия няма да се поколебае да вземе на прицел новата система, която в крайна сметка ще включва също съоръжения, разположени в намиращите се наблизо Румъния и Полша.

Видимо ядосан, Расмусен каза пред репортери в Брюксел миналата седмица, че е смешно да се мисли, че НАТО има някакви намерения да нападне Русия.

“Технически е възможно. В политически аспект нямаме никакво намерение да нападаме”, добави той. “Най-добрият начин Русия да получи гаранции е просто да сътрудничи активно с нас”.

Двете страни нямаха среща в рамките на форума в Чикаго, макар Расмусен да каза, че очаква руски представител да присъства на среща на високо ниво за Афганистан.

Отсъствието на новоизбрания президент на Русия Владимир Путин се дължи единствено на натоварената му програма в страната, настоя Расмусен.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: