Туркменистан - страната на тайните и позлатените палати

Франс прес

Палатите се нижат един след друг. Статуите си съперничат коя е по-позлатена и по-безупречно чиста. По улиците на Туркменистан е забранено да се пуши, а социалната мрежа Фейсбук е в черния списък. Добре дошли в Ашхабад, столицата на Туркменистан, една от най-потайните и най-изолирани страни в света.

Кацането на малкия самолет в Ашхабад дава първа представа за тази бивша съветска република с много авторитарен режим - самолетите на летището са на държавната авиокомпания “Туркменистан еърлайнс”. Малко са чуждите компании, които обслужват тази дестинация в Централна Азия.

Когато човек стигне в центъра на града, се озовава сред безмерно изобилие от разкош - палати със златни куполи, построени в по-голямата си част от френската строителна компания Бе Те Пе Буиг, министерства и учреждения от бял мрамор, петзвездни хотели, грандиозни фонтани и водоскоци, светофари последен писък на модата и пътища в отлично състояние.

Благодарение на огромните газови залежи на тази страна, която е с площ колкото Испания и 80 процента е пустинна, президентът Гурбангули Бердимухамедов продължава да строи палати в Ашхабад, като следва примера на ексцентричния си предшественик Сапармурат Ниязов, на когото викаха Туркменбаши, доживотния президент на Туркменистан, починал през 2006 г. Неговата златна статуя, кацнала на 75-метрова, арка се върти около оста си така, че лицето й да бъде винаги обърнато към слънцето.

Но зад привидното величие и красота, демонстрирани от режима, се крие една съвсем друга действителност, записвана от камерите за наблюдение, поставени на върха на множество улични лампи от ковано желязо из почти целия град. Контролът е строг, а свободите са ограничени.

Нито едно опозиционно движение досега не е разрешено в тази страна, обявила независимостта си след разпадането на СССР през 1991 г., въпреки реформите, обещани от президента Бердимухамедов, преизбран през февруари с резултат, достоен за най-авторитарните режими на планетата 97,14 процента от гласовете на избирателите .

Всякаква критика за политиката на правителството е смятана за опит за дестабилизиране на държавата и се наказва с присъда до 25 години затвор. Опозиционерите са в затвора или в чужбина, обобщава наблюдател.

Предвид твърдостта на режима и тегнещите рискове, жителите са недоверчиви към своите събеседници и още повече към чужденците. Малко хора, които се съгласяват да говорят, казват, че са доволни от живота си, като например усмихната продавачка със златни коронки на пазара в Ашхабад, където е забранено да се правят снимки.

“Тук сме добре, спокойно е”, признава тя.

Същите чувства споделя и Мохамед, шофьор на такси, който обяснява, че природният газ и водата са безплатни за населението, че токът, телефонът и парното не струват почти нищо заради държавните субсидии.

“Имаме всичко за ядене и у нас няма война. Какво повече искате?”, пита този 44-годишен мъж в отговор на въпроса за ограниченията на свободите.

Сред забраните е тази да се пуши на обществено място, но също и на улицата и в колата с риск човек да си навлече глоба от 20 долара. Пушачите се приемат само в определени кафета и хотели. От там идва и желанието да се пуши скришом зад колата или зад колоната на някой блок.

В тази страна с около 6 милиона жители, разположена на брега на Каспийско море, заобиколена от Иран и Афганистан, ресторантите трябва да затварят в 23 часа, закусвални Макдоналдс няма. Малкото дискотеки в хотелите за чужденци могат да останат отворени по-дълго.

Но центърът на града трябва да остане спокоен - забранено е да се надува клаксонът, полицейските и колите на Бърза помощ рядко използват сирените си, автомобилистите трябва да намалят децибелите на радиокасетофоните, за да не бъдат глобени.

След като над Ашхабад се спусне нощта, осветление в най-разнородни цветове започва да облива дворците, кулите и фонтаните, но улиците и ...

Свързани новини: