Касиел Ноа Ашер: Младите допускат да ги сплашат дотолкова, че да замълчат от страх

Агенция Фокус

Касиел Ноа Ашер е родена през 1971 г. в София. Майка й е актрисата Рут Рафаилова, а баща й е режисьорът Красимир Спасов, професор и театрален педагог. През 90-те години актрисата стана известна с нестандартните си и провокативни роли. Тя е играла в постановките „Доброто тяло” (режисьорският дебют), “Амок”, “Дон Жуан в ада”, “Любовникът”, “Сън в лятна нощ”, “Спомен за една революция”, “Джойс” и “Фауст” и др. В киното е снимала във “Всичко от нулата”, “Сватба”, базирания на приказките на Хофман “Цахес”, предстоящите да излязат „Малка хроника” и „Джулай” на режисьора Кирил Станков (селектиран за състезателната програма на Московския кинофестивал през юни), а в момента можем да я видим в главна роля във филма за социализма на Светослав Овчаров “Зад кадър”.
- Вие сте една от първите български актриси, които се събличат на театралната сцена? Какво целеше този артистичен жест тогава и какви бяха реакциите?

- Това е част от работата. Както скалпелът за хирурга, така тялото на актьора е част от инструментариума му. По време на снимките в киното, гол или облечен, разкъсваш си душата, целуваш се на 30 сантиметра от 20 души, които са насочили към теб камери, осветление, микрофони.

Знаете ли какво означава да се снимаш в киното? Представете си, че се къпете в банята и водят там екскурзианти… налудничаво е. Но аз обожавам тази лудост. След като съм актриса, мога да правя всичко: да обръсна главата си, да се съблека чисто гола, да надебелея с 20 килограма, да играя в хомосексуални сцени. В този смисъл реакциите на публиката ме интересуват, ако образът ми е успял да се всели в тази публика. Да предизвика въпроси, желание за промяна в битието на човека. Жълтите коментари никога не са ме занимавали.

- Сега злоупотребява ли се с разкрепостеността в театъра и изкуството въобще?

- Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това за мен е важно като концепция за актьорството. Всяко друго случайно, пиарно, маниерно разголване превръща изкуството в пародия.

- Само средства ли липсват на българския театър?

- Липсват хора, които да имат свободата, дързостта, размах да продуцират, да режисират, да пишат. А също - да играят главната роля в живота си и на сцената. Така както го правеше Чаплин например. Тук ни липсва мащаб в мечтите и идеите. Липсва неистовото желание да разкажеш истинска история каквото и да ти струва това.

- Вие сте носител на Европейска награда за камерен театър. Какво е бъдещето на това разклонение на театъра у нас?

- Бъдещето е единствено в това: има хубаво представление, независимо дали моноспектакъл или опера със 100 души. И то се играе….Правиш реклама, бориш се за оцеляването и финансирането му и играеш до последен дъх.

- Какво е да израсне човек сред семейство, пълно с актьори и режисьори?

- Актьорството е най-чудесният занаят на земята. Когато снимам филм, ме возят, обличат, гримират, хранят и ме връщат обратно вкъщи. Междувременно се работи адски здраво. Освен това съм едновременно терапевт и пациент, за което обикновените хора плащат луди пари. Така че съм благодарна на мама и татко за това доживотно влюбване, за тази професия-забавление.

- С какво се различава бунтарски настроената Касиел Ноа Ашер от 90-те години от днешната Касиел?

- Сега също не обичам да спазвам правила – тогава се губи удоволствието. Все пак тренирам спокойствие и смиреност ...

Свързани новини: