ЕК разреши само 222 рекламни послания за „чудотворни“ храни

222 е броят на рекламните послания, свързани със здравословните предимства на хранителните продукти, които ЕК позволява да се изписват по опаковките, съобщи „Дойче веле“. Списъкът ще трябва да се спазва от всички производители в общността, защото всичко, което се различава от допустимите 222 характеристики, ще се класифицира като подвеждащо рекламно съобщение. От декември 2012-а всички заявени твърдения по опаковките на различните храни ще трябва да бъдат доказвани научно. Така ще бъде сложен край на рекламите, които обещават повече, отколкото могат да предложат. Практиката е повсеместна и много хора са заблуждавани за съдържанието и ефекта от консумацията на определени хранителни продукти.
До края на настоящата година всички храни, които не отговарят на новите изисквания за рекламите, ще трябва да изчезнат от пазара, посочва говорителят на Европейската комисия по въпросите на здравеопазването Фредерик Венсан. Това означава, че ако потребител прочете на опаковката на продукта каквото и да било указание, свързано със здравето, ще може да е сигурен, че написаното е и научно доказано.
Началото на съставянето на този списък с допустими рекламни съобщения бе поставено през 2008 г., когато производителите на хранителни продукти от 27-те страни - членки на ЕС, изпратиха за проверка на истинността на твърденията 44 000 рекламни надписа, включващи данни за съдържанието на витамини, минерали и други съставни вещества, в голямата си част действащи уникално, както заявяват рекламните съобщения.
Експерти на ЕК обобщиха тези надписи, сред които са твърдения като "богат на въглехидрати", "витамин С укрепва имунната система" и "калцият е важен за здрави кости". Така те са редуцирани до 4600 основни рекламни твърдения. Истинността на тези съобщения е изследвана от Европейската служба за сигурност на храните. Според резултатите положително са били оценени едва 500 рекламни заявления, които наистина рекламират реални ефекти от консумацията на даден вид продукт. От тях в крайна сметка експертите от ЕК съставят списъка с 222-те доказани и позволени за използване рекламни твърдения.

Нови правила за етикетите

Сред позволените рекламни послания е например "без мазнини". То може да бъде използвано само ако продуктът не съдържа повече от 0,5 г мазнини на 100 г или 100 мл съдържание. Към всяко рекламно съобщение в списъка има обяснение в какъв случай то може да бъде използвано и кога не може.
Приложението на новите правила е ангажимент на държавите - членки на Европейския съюз. По думите на говорителя Венсан именно те играят решаваща роля, що се отнася до отстраняването на заблуждаващите надписи по опаковките. Съответните държави членки имат задача да се погрижат производителите да променят надписите, ако те съдържат неверни твърдения.
Оказва се, че Германия в това отношение ще има доста по-малко работа в сравнение с останалите европейски страни. Мнението на експертите е, че във Федералната република правилата са достатъчно строги. Отговорният за защитата на потребителите министър Илзе Айгнер приветства новите правила за хранителните продукти и отбелязва, че става дума за важна крачка, очаквана отдавна. По думите й в бъдеще потребителите ще бъдат по-добре защитени от подвеждащата реклама. Те ще могат да са сигурни, че отнасящите се за здравето твърдения действително отговарят на истината, особено що се отнася до тези продукти, които обещават големи ползи и често са по-скъпи от другите.
Германците посягат към евтината храна, без да се замислят особено много, уточнява „Дойче веле“. За повечето от тях цената е по-важна от качеството и не ги интересува въпросът, как е възможно килограм кайма да струва 2 евро, а литър мляко - 49 цента.
В Германия напоследък интересът към деликатесите се засилва. Същевременно покрай икономичността и неосведомеността си цели обществени слоеве, цели поколения дори игнорират факта, че добрата храна струва пари, а евтината никога не би могла да бъде добра. Само в най-добрия случай евтината храна може да е безопасна. Много хора твърдят, че не могат да си позволят да купуват биохрани, но пък си позволяват неща като например нови дигитални приложения, компютри и програми. Излиза, че за по-добрите храни трудно даваме повече пари, но за нов компютър например сме склонни да извадим, без да се замислим кой знае колко много, крупна сума.
Германците харчат не повече от 10% от доходите си за храна, докато за Италия и Испания същият показател е 15%. В САЩ за храна се дават не повече от 6,9%. За половината от германците основният критерий при покупката на храна е цената й, въпреки че покрай диктатурата на веригите дискаунтъри продуктите в Германия са с 15-20% по-евтини, отколкото в съседните държави.

Ниската цена предупреждава за проблеми с качеството

Голяма част от българите предпочитат откритите тържища, където цените наистина са ниски, но пък в немалко случаи това откровено е за сметка на качеството. Освен това популярните пазари често са обект на концентрация на джебчии и други криминогенни елементи, което пък е причината част от хората да отбягват този тип търговски обекти. Родната покупателна култура има и още една логика, според която е по-добре да се пазарува в магазини, където човек може сам да си подбере стоката, която купува, вместо да рискува на популярните открити тържища, където, освен че може да бъде обран и излъган с качеството на продуктите, може да бъде излъган и в теглото им. Статистиката показва, че след въвеждането на контролна везна на популярния Женски пазар в София броят на измамите в претеглянето на стоките наистина е намалял, но хората сякаш са свикнали, че на пазара може и да бъдат ощетени, и все още нямат навика да ползват контролната везна. Най-често злоупотребите биват констатирани при проверки от компетентни контролни органи, а не по сигнали на клиенти, твърдят експерти.
Въвеждането на правила в рекламата на продуктите и тяхното съдържание може само да подобри покупателната култура на хората и да ги накара да предпочитат качеството пред цената, защото здравето няма ценово измерение. От друга страна, самите производители постепенно ще изграждат друг тип култура, според която самото производство на хранителните продукти ще бъде подчинено на хуманни правила за здравословно хранене, а не непременно бърза печалба за сметка на човешкото здраве, убедени са експертите.

---

Над 70% от световното производство на соя e ГМО

---

Над 70% от световното производство на соя, която се използва главно за храна на животни, е генномодифицирано, предаде Франс прес, позовавайки се на съобщение, направено по време на кръгла маса за отговорно производство на соя. Световното първенство по производство и износ на соеви ГМО продукти продължава да се държи от САЩ, отчитат от Световния фонд за дивата природа. Южноамериканските държави Бразилия и Аржентина, които в момента произвеждат половината от соята по света, заемат следващите позиции. През 2010 г. Бразилия е произвела 75 милиона тона, а Аржентина 49 милиона. Бумът в производството допринесе за увеличаване на генномодифицираните плантации чрез изкореняване на дървета от тропическите джунгли. Разпространена в САЩ и Аржентина, генномодифицираната соя в момента се развива много бързо в Бразилия. Соевите насаждения заемат над един милион кв. км в света, или два пъти колкото територията на Франция, става ясно от дебата в Париж. Според Световния фонд за дивата природа само една пета от соята във Франция, която се използва за храна за животни, не е генномодифицирана.

Прочети цялата новина

Свързани новини: