Светослав Овчаров: Живков е вярвал в чудеса - че ще открием лекарство против рак и България ще цъфне

Мемоарите му са дълбоко неискрени - опит за политическа самореабилитация, казва авторът на филма “Човека и народа”

Режисьорът Светослав Овчаров е автор на нов документален филм за Тодор Живков „Човека и народа” (който върви по кината, заедно с последния му игрален филм „Зад кадър”, който пък разказва за съдбата на едно семейство, попаднало в капана на ДС).

Овчаров прави „Човека и народа” четири години, изчитайки огромно количество книжнина в Държавния архив, изучавайки хроники, фотографии и опитвайки се да систематизира всичко това.  По това време той работи и върху новия игрален филм „Зад кадър”, който също засяга темата за българския комунизъм.

През 70-те години се събират спомени от най-различни хора, които са имали досег до Живков. Тези спомени не са огласени през комунизма, защото с „трогателната си непосредственост”, както я нарича Овчаров, авторите говорят с подробности, които са били нелицеприятни на режима. А след края на комунизма няма интерес към тях.

„Човека и народа” проследява живота на Живков в два етапа – периодът преди и до издигането му на власт, и след поемане на властта.

Какъв държавник и човек е бившият Първи? Как е управлявал и докъде е довел България? Кои са силните и слабите му страни, какво е обкръжението му?

„Човека и народа” засяга не само въпроса кой е Живков, но и кой е управляваният от него 35 години народ; кои са горчивите истини, които българите все още премълчават и пред себе си. „Свикнали сме срещу нас да има едно огледало и да обвиняваме него, че е криво, а не собствения си образ”, казва Овчаров.

- Филмът върви по кината, представяте го пред публика в страната, какви са ви впечатленията?

- Тези дни бяхме във Велико Търново. Направи ми впечатление, че в почивен ден дойдоха много хора, които гледаха и искаха да разговарят за филма. Във всички тези градове очевидно има достатъчно много интелигентни, разумни, знаещи, можещи хора, които няма къде да реализират енергията си, което е много печално. Те използват всяка възможност да общуват не толкова с авторите, колкото помежду си, защото къде иначе да се съберат тези хора с общи интереси, за да споделят мисли в главата си. Очевидно модерните кина не предлагат такава духовност, нито пък такива филми, нито пък възможност да седнеш да коментираш. Според мен е еднакво полезно за авторите да чуят какво мислят хората, и също толкова полезно за хората, защото те имат нужда да се чувстват човешки, а не в някакво потиснато положение.  За съжаление от един вид зависимост се премина в друг вид– от политическа зависимост се премина в икономическа. Ако преди виждахме изход, всички си казвахме, че ще се промени системата и всичко ще си дойде на мястото, сега си казваме, че системата трябва да се промени, но накъде…

- Как реагират хората на филма?

- Очаквах, че реакцията ще е по-бурна. Имам чувството, че все още филмът не е достигнал крайните си ярки отрицатели, което рано или късно ще се случи. Ако човек не иска да предизвиква такива мнения, няма какво да се хваща да прави филма.

- Защо филмът ще има крайни отрицатели?

- Проблемът е в хората, които са живели в това време, защото всеки от тях има някаква своя истина и я търси във филма. И ако я намери -  лошо, ако не я намери, пак лошо. Ако не я намери, той казва: „Е, как, аз това го знам, а във филма не се казва!”.  Ако я намери, пак лошо, защото си ...

Свързани новини: