Хампстед, Лондон: Дискретният чар на буржоазията

05/29/12 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Хампстед, Лондон: Дискретният чар на буржоазията

Котарак пази дома на композитора сър Уилям Уолтън в Хампстед. Снимка: Виола Дионисиева

Докато нашите сутрешни телевизионни блокове ни заливат с ужасяващи криминални новини, земетресения ни тресат и абитуриенти ни озвучават отвсякъде, лондончани ни подсказват, че и без да имат свой 24 Май могат целогодишно да се радват на “англосаксонската писменост и култура” във всекидневието си…

Тихата красота като всекидневие

Британската столица не престава да ни изненадва с интелектуалното и естетическото си богатство, дори когато то се крие зад сини общински табели, усмихнати лондончани и водопади от цветя. И когато мислим, че знаем всичко за Лондон, той ни предлага една тиха красота, която присъства във всекидневието на британците, без да крещи и да се натрапва.

Да се направи пълна картина на уюта на Лондон е невъзможно: трябва ни обемът на роман от Дикенс. Затова избираме Хампстед, един от предпочитаните за живеене зелени лондонски райони. Правим това не толкова защото читателите не знаят за него, а заради контраста на живеене в София и Лондон. Макар че сравненията май са неуместни, както между ябълки и портокали.

Как започва денят у нас пред телевизора, докато си пием първото кафе:

* Намерен е разчленен човешки труп в Княжево….
* Майка на малко дете се хвърлила под влака…
* На час се регистрирали средно по два обира…
* Млад мъж опитал да застреля майка и дъщеря, после сам се гръмнал…
* Братя Галеви предприели околосветско пътешествие и това предизвикало бурен възторг от Дупница до Брюксел…
* Трус от 6-та степен ни е разлюлял през нощта и това слага капак на разнообразните ни емоции.

И така нататък, известно ни е как тече всекидневието в “Изток” и “Банишора”, в “Белите брези” и “Младост”…
В Лондон колегите от сутрешния блок на BBC не искаха да ни занимават с трупове, бандити, обири и катаклизми, а жалостиво ни оставяха да си изпием спокойно поне първото кафе.

Снимка: Виола Дионисиева

Поради тази причина ние ще опитаме да отведем читателите в една друга действителност, където хората все още се усмихват на непознатите, където икономика и култура не са взаимно изключващи се понятия, а хора от различни националности, кучета (на каишки), деца, лебеди, цветя, коне и други божии твари се радват на мирно съвместно съществуване, както мечтаеха някога идеолозите на разведряването в политиката…

Не че в Лондон няма проблеми, че всичко на хората там им е по вкус. Но лондончани някак си изглеждат спокойни и кротки, усмихнати и любезни. И живеят по-дълго от софиянци. За жалост на последните. (Неотдавна е-вестник публикува текст на колегата Юлиян Попов, който живее и работи в Лондон. Есето му беше изпълнено с много фин хумор, но както често се случва, дискусията във форума се превърна в “Осанна!” и “Разпни го!”) Както и да е. Никой не е пророк в собственото си село, както ни напомня Светото писание.

Хампстед

Хампстед (домашна ферма на саксонски…) започва комуналната си “кариера” като малко селце до Лондон. Нещо като Бояна или Драгалевци (преди да станат Мутралевци). Обаче чумата в Лондон (1665 г.) и последвалият голям пожар (1666) принуждават по-заможните лондончани да напуснат калния (тогава) център на града в полза на тихото и зелено селце. У нас по това време Паисий Хилендарски още не е роден и не се е захванал с написването на първата ни история, която след това многократно ще бъде съчинявана според желанията на съответните ни супер-елитни лидери.

Междувременно Хампстед върви напред и нагоре. Един век след заселването му от лондончани, някой си д-р Гибънс открива лечебни свойства на водата в един местен ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 05/29/12 21:45 http://e-vestnik.bg/14768/hampsted-london-diskretniyat-char-na-burzhoaziyata/