16.5% от всички практикуващи лекари са джипита

44 заведения за болнична помощ с 47 391 легла в тях функционират на територията на страната в края на 2011 година.  От тях болниците са 315 с 44 811 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1 770 с 924 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 150 с 4 546 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове по психично здраве и комплексни онкологични центрове.

Многопрофилните болници са 167 с 31 546 легла в тях, а специализираните – 148 с 13 265 легла. В сравнение с 2010 г. легловият фонд на болниците намалява с 2.2% изцяло за сметка на намаления брой на леглата в многопрофилните болници, предаде агенция КРОСС.

Към 31.12.2011 г. 167 болници са многопрофилни (53.0%), като в тях е съсредоточен 70.4% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата в тези заведения варира в широки граници от 15 до 1 345 легла, като най-голям е броят им в университетските болници.

Специализираните болници за активно лечение са 92 с 5 534 легла. Специализираните болници за долекуване и продължително лечение са 5 с 241 легла. В края на годината в страната функционират 16 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 1 469 легла и 23 специализирани болници за рехабилитация с 3 573 легла.

Държавните психиатрични болници са 12 с 2 448 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2011 г. е 647 на 100 000 души от населението.

В края на 2011 г. броят на заведенията за извънболнична помощ е 1 770 с 924 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2010 г. броят на заведенията се увеличава с 9.7%, а броят на леглата в тях намалява с 1.5%. Увеличават се всички видове заведения за извънболнична помощ с изключение на денталните центрове, чийто брой остава непроменен към 31.12.2011 година.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 559 заведения с 617 легла. Диагностично-консултативните центрове са 121 с 263 легла, денталните центрове са 49 с 6 легла, медико-денталните центрове – 35 заведения с 38 легла.

В края на годината в страната функционират 302 самостоятелни медико-диагностични и 704 самостоятелни медико-технически лаборатории.

В края на 2011 г. броят на тези заведения е 150 с 4 546 легла. В сравнение с края на 2010 г. броят на тези заведения намалява поради структурните промени, извършени в системата на здравеопазването в страната, и обединяването на регионалните центрове по здравеопазване и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве.

Най-многобройни сред другите лечебни и здравни заведения са хосписите – 49 заведения със 790 легла. Броят на заведенията намалява в сравнение с предходната година, но се увеличава легловият им фонд (с 10.3%).

В края на 2011 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 411 лекари.  Лекарите по дентална медицина са 6 655. Медицинските специалисти по здравни грижи са 47 427, от тях 31 609 са медицински сестри. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 37 378 души друг персонал с немедицинско образование.

Сред всички специалности в края на 2011 г. най-голям е делът на общопрактикуващите лекари – 4 697, или 16.5% от всички практикуващи лекари в страната. Специалистите, практикуващи по специалностите хирургия и вътрешни болести, са съответно 1 474 и 1 467 (по 5.2%). В структурата на лекарите по специалности следват: анестезиология и интензивно лечение (1 439, или 5.1%), детски болести (1 423, или 5.0%) и акушерство и гинекология (1 386, или 4.9%).

Осигуреността с лекари в края на 2011 г. е 38.8 на 10 000 души от населението. Осигуреността с лекари по дентална медицина е 9.1 на 10 000 души от населението.

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 25.6 до 50.2 на 10 000 души от населението. Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят за областите Плевен (50.2), София (столица) (45.1), Варна (45.0), Пловдив (43.8), Ловеч (43.7), Стара Загора (42.9) и София (39.0).

Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (25.6 на 10 000 души от населението), Силистра (26.3), Перник (26.5) и Кърджали (26.6).

В края на 2011 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е 6.4 на 10 000 души от населението. За 13 от областите показателят е по-висок от този за страната. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин и Добрич (по 7.3 на 10 000 души) и Стара Загора (7.1 на 10 000 души). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Търговище (4.9 на 10 000 души от населението), Кърджали и Разград (по 4.4 на 10 000 души).

Осигуреността с болнични легла (легла в болници и центрове със стационар) в ЕС-27 през 2009 г. е 550.9 на 100 000 души от населението. В сравнение с останалите страни членки, за които Евростат предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 17 страни. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души от съответното население в Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Литва, Полша и Румъния.

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: