Колко насилие в Сирия може да понесе Обама?

Франс прес

Защо в Либия насилието беше прекратено с външна намеса, а в Сирия - не? Клането в Хула подлага на изпитание критериите на президента Барак Обама за предприемане на военна интервенция в чужбина на фона на критиките на политическите му противници.

САЩ и техните съюзници изгониха онзи ден сирийските дипломати в знак на протест след избиването в Хула на 108 души, сред които 49 деца, но тази мярка отразява също ограничения избор от налични ресурси за принуждаване на Башар Асад да слезе от власт и за предотвратяване на опасността страната да затъне още повече в гражданската война.

Когато през март 2011 г. обяви, че САЩ се включват в операции срещу либийския режим, Обама подчерта, че страната му не би могла да се меси навсякъде, където на прицел са взети цивилни, но и че не може също да използва това като “аргумент да не реагира изобщо в името на справедлива кауза”.

Говорителят на Белия дом Джей Карни онзи ден отказа да прави паралел между ситуацията в Либия и в Сирия.

Той отбеляза, че интервенцията в Либия е била осъществена с mълномощията на Съвета за сигурност на ООН, което едва ли ще се случи при Сирия, предвид съпротивата на Русия и Китай.

Председателят на Съвета на началник-щабовете на американската армия и основен военен съветник на Обама, генерал Мартин Демпси, заяви на свой ред пред телевизия “Фокс нюз”, че “военната опция” по отношение на Сирия остава възможна.

Обама, който води кампания за преизбирането си през ноември, няма особени мотиви да предприема подобни операции, след като през целия си първи мандат се бореше с последиците от войните в Ирак и Афганистан. В понеделник - Денят на паметта, посветен на загиналите американски военни - той обеща да изпраща на фронта войници единствено ако това е “абсолютно необходимо”.

За разлика от случилото в Либия, сега НАТО не изглежда готов да се впусне в подобна война, във всеки случай не без подкрепата на ООН, както отбеляза в понеделник вечерта новият френски президент Франсоа Оланд. Въпросът изобщо не фигурираше в дневния ред на състоялата се наскоро среща на върха на северноатлантическия алианс в Чикаго.

Противниците на Обама от републиканската партия си присвоиха темата, като претендентът за президентския пост Мит Ромни заяви, че “след близо година и половина кръвопролития, е крайно време САЩ да поемат водачеството и да сложат край на режима на Асад”.

Съперникът на Обама на изборите през 2008 г. сенатор Джон Маккейн от седмици настоява да се достави оръжие на сирийската опозиция, но Белият дом се обяви против допълнително “милитаризиране” на конфликта предвид религиозните разломи в страната и опасността от прехвърляне на конфликта и в съседен Ливан.

По повод състава на сирийската опозиция Карни тази седмица отбеляза, че “не всички от тях представляват и служат на демократичните интереси на широкото мнозинство сирийци”.

Обама си дава сметка също за необходимостта да се съхрани т.нар. “рестарт” в отношенията с Москва (в резултат на който бяха постигнати значителни стъпки като новият договор за ядрено разоръжаване СТАРТ) в момент, когато Владимир Путин отново оглави страната - някогашен враг от времето на Студената война.

Предвид липсата на други възможности на негово разположение, Вашингтон изглежда се надява дипломатическият натиск в крайна сметка да накара Русия да се отдалечи от съюзника й Сирия.

В неделя в. “Ню Йорк таймс” съобщи, че правителството на Обама възнамерява да работи съгласувано с Русия по план за излизане от кризата, предвиждащ оттегляне на Асад и запазване във властта на някои представители на режима.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: