В Китай е жива раната от събитията на Тянанмън през 1989 г.

ДПА

“Да живее демокрацията! Да живее народът! Долу диктатурата!”, скандираше активист, който в понеделник посети митинг на площад в югозападния китайски град Гуейян.

Няколко десетки активисти в неделя и понеделник организираха нетрадиционни публични събирания, за да отбележат 23-ата годишнина от потушаването с военна сила на демократичните протести от 3-4 юни 1989 г. от управляващата комунистическа партия, каза за ДПА един от участниците.

Публикуван в базираната в САЩ интернет страница на китайските дисиденти Canyu видеоклип показа събрали се в понеделник активисти, държащи знамена, за да отбележат годишнината от 4 юни, призовавайки правителството да “разследва убийствата” и да “спре политическите преследвания”.

Активистите също така призоваха и за освобождаването на Чън Си - местен дисидент, който през декември беше осъден на 10 години затвор за подривна дейност.

“Отбелязах я по-рано, защото се опасявах, че те полицията ще ме арестуват”, каза в сряда в телефонно интервю за ДПА 73-годишният Мей Чунбяо, който участва в протестите в Гуейян.

“Много хора на 40-годишна, на 30-годишна, на 20-годишна възраст не знаят за това”, каза той. “Те са потърпевши от прекратяването от страна на Комунистическата партия на дебата за 4 юни.”

В момент, когато партията се подготвя за изключително важните промени в ръководството тази есен - първите от десетилетие насам - протестиращите от Гуейян са едни от многото, които възраждат спора за реакцията й срещу масовите призиви през 1989 г. да се справи с корупцията и да позволи демократични реформи.

Някои от 80-те милиона членове на Комунистическата партия публично призоваха лидерите й да направят нов прочит на репресиите от 1989 г., при които се смята, че са загинали неколкостотин души, и да ускори демократичните реформи.

“Левите” противници на провежданите от партията икономически и ограничени политически реформи също са активни въпреки опитите на правителството да ги заглуши.

Шестнадесет оттеглили се партийни представители в югозападната провинция Юнан този месец разпространиха писмо, в което призовават лидера на партията Ху Цзинтао да освободи от длъжност ползващия се с огромна власт ръководител на силите за сигурност Чжоу Юнкан заради предполагаемата му подкрепа за сваления регионален лидер Бо Силай.

Юнанските партийни членове обвиняват Чжоу Юнкан и Бо Силай, че насърчават дискредитираните маоистки политики и пречат на икономическите и политическите реформи.

След смъртта на Мао Цзедун през 1976 г. неговите “наследници” в партията бяха отговорни за репресиите от 1989 г. и бруталното потушаване на духовното движение “Фалун Гун” десетилетие по-късно, заявиха те.

“Страната укрепна и се разви в резултат на 30-те години на икономически реформи”, каза 81-годишният Ли Шаокай, който е подписал писмото на юнанските партийни членове.

“Но тя все още не е направила големи стъпки в политическите реформи”, каза той за ДПА. “Корупцията е много сериозна в Китай, както и огромната пропаст между богати и бедни.”

Много от дисидентите продължават с призивите за реабилитация на Чжао Цзъян, който през 1989 г. беше свален от поста генерален секретар на Комунистическата партия, след като се противопостави на употребата на сила за разпръскване на протестиращите на пекинския площад “Тянанмън”.

Тази седмица в Хонконг беше публикувана книга, основаваща се на интервюта с друг отстранен китайски лидер, което даде допълнителен тласък на дебата за репресиите от 1989 г.

В “Разговори с Чън Ситун” се цитира бившият член на Политбюро и кмет на Пекин, че е бил против репресиите, тъй като това е била “непростима трагедия, която можеше да се избегне”.

Като кмет на Пекин през 1989 г. Чън Ситун, който по-късно беше хвърлен в затвора по обвинение в корупция, признава своята вина за това, което активистите наричат “Тянанмънското клане”.

Но в новата книга той казва, че е бил принуден от висши партийни лидери да ...

Свързани новини: