Оскар Марине: Вестникът ще оцелее, макар че боледува

Новоназначеният посланик на Испания у нас Хосе Луис Тапиа откри изложбата "Всичко е дизайн" в изложбената зала на институт „Сервантес“. Инициативата е в рамките на Sofia Desing Week. Специалният гост и комисар на изложбата, световноизвестният дизайнер  Оскар Марине, представи експозицията, в която са включени творби на 40 испански дизайнери,  които през последното десетилетие създават емблематични образи на испанското кино, реклама и графика.
Оскар Марине е роден в Мадрид през 1951 г. Дългогодишната му кариера започва със създаването през 80-те години на списанието „Мадрид ме убива”, посветено на испанското артистично течение „Мовида мадриленя”. Оттогава работи с едни от най-добрите кинорежисьори и музиканти като Брус Спрингстийн, Педро Алмодовар и редица други. Популярният график е автор на прочути рекламни кампании. Носител  на редица престижни награди, последната сред които е националната награда за дизайн в Испания  за 2010 г. Мотото в живота му е „Изкуството преди всичко”.
 
- Г-н Марине, бихте ли представили експозицията на испанския дизайн?
- Представяме творбите на група испански дизайнери, които аз трябваше да подбера.  Това е експозиция на най-хубавото, което бе направено в сферата на дизайна  в Испания през последните 30 години. От всеки автор показваме само една творба, но в уебстраниците на всички творци могат да се видят образците на тяхното творчество през годините.
По принцип хората разпознават писателите, режисьорите, музикантите. Просто определени сфери от изкуството са лесно разпознаваеми.  Светът на типографите, на графиците, на ония, които създават предметите около нас, е по-трудно разпознаваем.  Не искам да пропусна факта, че Испания е на високо ниво в дизайна  през последните години, има много млади хора, които търсят в тази професия своето бъдеще. И това е чудесно.

- Най-силните провокации за един дизайнер?
- Това е труден занаят. Трудно е да концентрираш толкова много информация на едно място. Един филм се снима понякога с години. Работи режисьорът, работят актьорите, сценаристите. Пишеш сценария, снимаш, напасваш музиката, правиш снимки...И всичко това да се обхване върху един лист  хартия, за да бъде разбираемо и ясно само с четири-пет думи! И да го направиш така, че зрителите да разберат посланията на филма много преди да са го видели, и така да се заинтригуват, че да отидат да го гледат.  Е, лесно ли е? Разбира се, че не е лесно! Има един плакат на Хулио Менем с една-единствена дума – Tierra (земя – б.а.).  Но колко много неща казва тази единствена дума, стига да е написана както трябва върху листа хартия, сиреч върху плаката.  Земя – това е голяма, силна дума. Вълнуваш се, настръхва ти кожата. Това е магията – магията на книгата, на филма. Магията да сътвориш нещо и да привлечеш погледите към него. Или да кажем думата България. Колко много внушение крие тази дума!

- Какво ви внушава думата България?
- Не мога веднага да ви отговоря. Но след известно време бих могъл. Дизайнерите не сме гении, ние сме просто добри занаятчии, работяги. Трябва да помислиш, да експериментираш, докато получиш добри резултати. Работата е бавна, трябва много да си учил, да опитваш, да сравняваш, да си пътувал много по света. Да си намериш нишата, както се казва. За да знаеш къде е България, трябва да знаеш къде са другите,  да знаеш какво правят австрийците например,  или англичаните, или руснаците... И дори какво правят китайците. Да си намериш корените, да си наясно със собствената си личност. Едва тогава можеш да кажеш къде е България и какво е България. Всяка марка, всяко лого, всяка корица на книга, които си създал, трябва да носят твоята личност.  Всичко трябва да е оригинално, нищо не бива да бъде копирано,  крадено. Защото ако е просто копие,  дори ако съм повторил нещо собствено, по-предишно, занапред едва ли ще ми дадат думата, едва ли ще се вслушат в мен.
Много сериозна и дълбока е тази професия. Затова е чест да представя работите на хора, които работят сериозно, и да ги отделя от онези, които не го правят. В Испания има много дизайнери, които просто вдигат шум около себе си, и твърде малко – които знаят към кого е насочена тяхната дейност, какво точно трябва да правят. Усилията ми са да покажа сега в България онези испански дизайнери, които работят сериозно и почтено, които са и моята гордост.

- Вие самият сте име в дизайна, ваше дело са големи рекламни кампании. Например на водка „Абсолют“ в САЩ. Бихте ли направили същата кампания и в България?
- Разбира се, че да. С удоволствие. Това е много приятно за мен. Завладява ме идеята да направим нещо заедно с българските дизайнери. Тепърва ще се запознаваме, ще общуваме. Убеден съм, че би се получило нещо много добро. Защото всички ние си приличаме помежду си много повече, отколкото предполагаме.

- Работили сте за вестници. Какво е специфичното в тази работа?
- Дълго време съм работил за вестници. Трудно е да изработиш един вестник, милиметър по милиметър. И още повече да създаваш образа на най-авторитетния вестник в Испания, и да го обновяваш с цял екип от сътрудници, става дума за El Pais.  За да бъде El Pais.  Различен от немския вестник,  от френския вестник, от българския и от чешкия вестник, или от Times например. Трудно е да се намери точната формула. Да се определят шрифтът и размерите на заглавията, броят на въвеждащите разгърнати редове,  на уводната статия, къде ще бъде пренесено челото, къде ще определим място на вицовете и пр. И пр. Всичко това е архитектурата на вестника. Макар че не съм учил за журналист, наложи ми се да работя доста време и като журналист, и като фотограф. Познавам света на журналистиката и отвън, и отвътре, така да се каже. Често трябва да се караш с много хора, за да наложиш виждането си. Или пък да приемеш друго. Това е прекрасно преживяване – да създадеш вестник.

- Ще оцелеят ли вестниците в дигиталната ера, или ще умрат завинаги?
- Мисля, че няма да умрат.  Само ще преболедуват, което вече се случва.  Ще остане вестникът върху хартия, но само добре направеният вестник. Добре сътвореното върху хартия ще си остане като продукт, който съществува  именно върху  хартията. Защото има огромна разлика да четеш на екрана или да разлистиш традиционния  вестник.  Усещането е различно. 
Изобщо дигиталната техника не бива да се абсолютизира. Дори да си възпитан с айфона и таблета, да си свикнал да откриваш всичко с едно плъзгане на ръката върху екрана, ако изучаваш нещо сериозно, ако се образоваш, трябват ти книги. Книги в традиционния смисъл на думата.  Има нещо много благородно в печатните издания. Нещо достолепно. Което го няма в компютрите. Не всичко трябва да излиза на хартия, защото трябва да пазим природата. Да щадим дърветата. Но ценните неща трябва да бъдат напечатани в книги.  А преходните и безинтересните – просто не си струва да цапаме хартията с тях!

- Върху какво работите в момента?
- Върху оперите на Вагнер, с които театър „Лисео“ в Барселона ще привлича публика догодина – през 2013-а честваме 200 години Вагнер. На мен ми повериха от театъра рекламата на Вагнеровите заглавия.  Правя нещо много специално. Да екпериментираш със заглавията на Вагнер не е никак лошо - опери, които нямат нищо общо с класическите, които познаваме. Значи, ще правя  едни класически опери, които не са класически. Предадох проектите. В театъра ги харесаха, но останаха много изненадани. След няколко месеца вече ще ги види и публиката, когато тръгне рекламната кампания.

Прочети цялата новина

Свързани новини: