САЩ не изоставят надпреварата за богатствата на Арктика

Ройтерс

По време на визитата си в Арктика Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън защитава американските интереси в региона, където изгледите за изобилни находища на петрол и газ и за нови търговски маршрути бяха сравнени със съвременна “треска за злато”.

С отдръпването на океанските ледове заради промените в климата, огромни петролни и газови полета увеличават световните резерви на енергийни източници, като същевременно морски коридори се откриват за корабоплаване през по-дълги периоди всяка година и съкращават с хиляди мили търговските маршрути между Европа и Азия.

Клинтън посети Тромсьо, норвежки град в Арктическия кръг, в рамките на 8-дневната си обиколка на Скандинавия, Кавказ и Турция. Тя идва по петите на плеяда високопоставени гости от чужбина в момент, когато регионът се радва на безпрецедентна политическа и икономическа мощ.

Норвегия премести военния си оперативен щаб в Арктическия кръг, Китай крои инвестиционни планове за развитие на Исландия, а други държави, включително Русия, предявяват претенции за правото да експлоатират природните ресурси в девственото някога Баренцово море.

Шефът на външната политика на ЕС Катрин Аштън посети тази година отдалечения архипелаг Свалбард, а през юни ще се състои регионална среща на лидерите на нордическите държави. Но макар ресурсите да са налице, правилата и инфраструктурата едва сега изникват.

“Много хора си мислят, че това е съвременна треска за злато в ничия земя,” споделя Ян-Гунар Винтер, директор на Норвежкия полярен институт в Тромсьо. “Интерес проявяват не само традиционните страни от полярния кръг, но Китай, Южна Корея и Япония също се присламчват към софрата.” “Положихме доста усилия да ги убедим, че това не е Дивият запад и че тук важат закони,” подчерта Винтер.

Високопоставен дипломат, базиран в Осло, заяви по отношение на Клинтън: “Целта й е да наблегне, че САЩ държат Арктика под око и интересът им остава висок. Големи фирми инвестират големи пари и тя иска да каже: “Мога да правя по няколко неща едновременно, светът не се изчерпва с Пакистан, Афганистан и Ирак.”

В изказването си през май пред Сената на САЩ Клинтън заяви, че със затоплянето на Арктика “е още по-важно да поставим мореплавателните си права на договорна основа и да се сдобием с по-голямо право на глас при интерпретирането и разработването на правилата. Сами виждате как Китай, Индия, Бразилия - без да изреждаме всички - се борят за навигационни права и маршрути през Арктика.”

Една от основните причини за този интерес са източниците на енергия. “Всичко е заради петрола и газа. Това е темата на деня и вече се е превърнала в клише,” отбелязва Айлин Асерон Еспириту, директор на Баренцовия институт при Университета на Тромсьо.

“Дори Русия, най-големият доставчик на петрол и газ за Европа, се стреми да увеличи газодобива от крайбрежните си находища колкото се може по-скоро или доколкото икономическата изгода оправдава това.” По преценки на Геофизическия институт на САЩ в Арктика се намират около 13 процента от неразкритите световни запаси на петрол и 30 процента от неразкритите световни запаси на природен газ.

ИЗОБИЛИЕ НА ПЕТРОЛ

Развойните разходи в региона могат да се окажат двойно по-високи в сравнение с разработването на конвенционалните залежи по суша. Това обаче не спира някои от най-големите играчи в бранша.

“Всички големи сили заемат позиции за такова развитие,” посочва Оле Арве Мисунд, директор на Университетския център в Свалбард. “Ресурсите станаха по-достъпни и проби от новоразкрити участъци вече се вземат в Норвегия, Русия, Канада, САЩ и Гренландия.”

ЕксонМобил си сътрудничи с Роснефт при разработването на участъци в Карско море край бреговете на Сибир, въпреки ...

Свързани новини: