Добромир Симидчиев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството: Силната централизация във ВиК сектора може да създаде проблеми

- Г-н Симидчиев, кога можем да очакваме приемането на водната стратегия?
- Без да бягам от отговорност - това е работа на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Те са възложители на стратегията, а нашето ведомство има само съгласувателна роля. Не е много коректно ние да кажем кога ще бъде приета. Аз лично се надявам това да стане до месец или два, но определено преди лятната почивка, за да може да се гласува в този вид. Той е съгласуван с всички ведомства, които имат отношение, мина и общественото обсъждане, от където получихме важна обратна връзка. Очаквахме една част от критиките, които бяха отправени, и ние признаваме, че има недостатъци. Но стратегията дава над 90% от необходимата рамка, за това моето мнение е, че в този вид документът е напълно приемлив.

- Какви са основните критики, които получихте?
- Основните са два вида, като според мен едните са по-обективни и конструктивни, а другите са по-субективни. По-смислените критики се отнасят към това, че много хора имат очакване за силно обединение в сектора на водите, т.е. управлението да се изведе на едно място, независимо под каква форма, дали в агенция или министерство. Това звучи логично и разумно, но на практика би имало сериозни проблеми с изпълнението му, като една част ще с--а технически на този етап. Може би е нещо, към което трябва да се стремим, но не самоцелно, защото примерите в други държави за подобно силно централизирано управление са противоречиви - на места са добри, а на други не.
В стратегията има мерки към обединяване на сектора, например това, което се предвижда за ВиК инфраструктурата. Изчакваме да се приеме водната стратегия, за да създадем звено водна инфраструктура, където ще се събира цялата информация за нея във воден регистър.
Втората серия критики идват от тези общини, които ще бъдат засегнати от реформите, които са заложени в закона за водите, по-точно окрупняването на ВиК сектора. От това ще бъдат засегнати общини, които имат собствен оператор. Но целта е не да се закриват самоцелно дружества, а да отпаднат тези, които не могат качествено да си вършат работата. Но тяхната гледна точка е ограничена само от личния им интерес. Но стратегията и законът трябва да защитават интереса на всички, както и ВиК операторите да имат по-сериозен капацитет за работа. Те да станат достатъчно технически и финансово силни, което ще се отрази на качеството на услугата, която предлагат. В момента има оператори, които са на ръба на оцеляването, не влагат в подобряване на мрежата, а това е далеч от представата за предлагане на европейска услуга.

- Земетресенията и обилните валежи отново насочиха вниманието към язовирите, какво се случва със съоръженията, има ли сред тях опасни?
- Отговорността за язовирите е разпределена между дружествата „Язовири и каскади“ на енергийното министерство и „Напоителни системи“ към земеделското ведомство, ние отговаряме за 9 водоема. Отделно съществуват и 2700 микроязовира, които са под управлението на общините. Наскоро бе извършена проверка на всички съоръжения от експерти на „Напоителни системи“ и се установи, че опасни язовири няма. Има рискови сред микроязовирите, които са с такова разположение, че дори и да стане нещо, застрашени ще са само земеделски площи. Има и няколко, които могат да навредят и на хора, но те са проверени, в момента по тях няма сериозни технически проблеми. Но има съоръжения, които са безстопанствени, а това е недопустимо. Ние сме предложили в законовите промени дружеството „Напоителни системи“ да отговаря за проверките на съоръженията, да прави предписания и да следи за спазването им. Очакваме с това да постигнем обективност в определянето на техническото им състояние. Освен това с промените трябва да се постигне и това да няма актив без оператор или язовир без собственик. А общините, които не могат да стопанисват съоръженията, да се откажат от това право. Тогава в зависимост от предназначението на язовира ще бъде разпределен към някои от националните оператори. Изпълнението на това предложение ще изисква и отпускането на някакъв бюджет, но той ще бъде определен по-късно, защото сега не се знае бройката на тези съоръжения. След като парламентът приеме промените в Закона за водите, кметовете ще имат 3 месеца да дадат становищата си. Когато данните от тях бъдат получени, сме предвидили още 6 месеца, в които да се реши какво ще се прави с всеки язовир.

- Започнала ли е работа по тези съоръжения, за които казахте, че имат технически проблеми?
- Ремонтни дейности се предвиждат на язовир „Бели Искър“, той се концесионира от "Софийска вода“, която ще се заеме с направените предписания. Има точно набелязани дейности, очакванията са те да се финансират от тарифата на водата в София, като плановете са това да стане в следващия бизнес план, който е за периода 2014-2018 година. Основното, което трябва да се направи, е укрепване на стената против земетръс, това е в графата „важно“, но не „спешно“. В графата „спешно“ няма съоръжения. Но от ремонт се нуждае и стената на язовир „Студена“. Регионалното министерство ще се занимава с тези дейности, а средствата ще бъдат осигурени със заем от Световната банка.

- Кога ще започнат конкретно дейностите по рехабилитация и колко пари ще са необходими?
- Планираме ремонта да започне през следващата година, а колко средства ще бъдат дадени, все още не се знае. Защото със заема от Световната банка ще се финансира пакет от мерки. В него се предвижда строителство на 3 нови язовира, рехабилитация на „Студена“ и пари, които ще бъдат отпуснати на общините за изготвяне на мастер планове. Новите съоръжения са „Пловдивци“ до Смолян, „Нейковци“ при Габрово и при Панагюрище „Луда Яна“, който ще е на река Луда Яна. Общата стойност на заема е 100 млн. евро. В момента се избират проектанти на съоръженията и се изготвя супервизията. Плановете са следващата година или през 2014 г. да започне изграждането, а за тази дейност ще са необходими около 24 месеца. Срокът за последното усвояване на заема е 2015 година.
Регионалните планове, които общините трябва да изготвят, са с краен срок есента на 2013 година, но до 3 месеца трябва да са готови инвестиционните им планове. Допускам, че след това ще има повече яснота и точност за размера на вложенията, които трябва да се направят във водния сектор. Но според мен каквото и да получим от тях ще е около 30-40% от общите необходимости, но не и цялостна визия за нужните инвестиции в сектора.

- Можем ли да очакваме скоро промяната на цената на водата?
- Моето мнение е, че постепенно ще се покачва цената на водата. Все още се правят анализи за стойностите й, като се разглежда ползването до 3 кубика на човек и над 3 кубика. Трябва да разберем, че в момента пари за поддръжка на инфраструктурата се дават само от таксите и те са недостатъчни. Темповете, с които инфраструктурата трябва да се подновява, са около 2-5% на година, а реално това се прави с около 0,2 на сто. Ако трябва да се постигнат нужните темпове и средствата идват само от таксата, то цената на водата трябва да стане на места над 10 лв. на кубик. Това няма как да се случи, защото ще доведе до сериозно социално напрежение.
Единственият начин за поддръжка на мрежата е разумни инвестиции и максимално използване на средствата от еврофондовете. С тях можем да смекчим удара върху потребителя. Ако успеем да използваме европарите, ръстът в цената на водата ще е значително по-малък.

- Това означава ли, че в следващия програмен период ще се финансират приоритетно проекти за смяна на ВиК инфраструктурата?
- Много е вредно това, което се прави в момента със средствата от програма „Околна среда“. Сега се финансират основно проекти за пречиствателни станции и колектори. Причината е, че тези съоръжения правят операторите неефективно работещи, защото им повишава разходите. И това се доказва от факта, че след изграждането на станции някои оператори достигнаха ръба на оцеляването. Те и в момента не работят много качествено, защото правят много аварии и имат много загуби. Ако системата се поднови, операторите ще станат ефективни, а това е най-важното, защото се освобождава ресурс. Това, което трябва да направим в следващия програмен период на програма „Околна среда“, е да се финансира и подмяната на ВиК инфраструктурата или поне проектите да са интегрирани - да включват както пречиствателни станции, така и ремонт на тръби. Иначе ще имаме модерни съоръжения и едно разпадащо се ВиК, което става все по-малко ефективно. И аз лично ще се боря много за това.

- Имаше предложения за увеличаване на контролната роля на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, как ще го коментирате?
- Аз лично съм радетел на тези предложения Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да започне да регулира всички отрасли във водния сектор. Като сред тях са напояването, начинът на ценообразуването в него, как се подменят активите и това да се отнася и за хидроенергетиката. В момента се регулира само един сегмент от водния сектор, което не е правилно, защото много често се използват едни и същи активи. Много е важно ДКЕВР да се намеси като контролен орган навсякъде. Все още това предложение не е заложено в нормативна база, защото не са направени анализи и точни предложения, но е предвидено в стратегията. Освен това аз имам желание водният регулатор да е отделен от енергийния, като така ще се увеличи контролът и ще се създаде конкуренция между двете структури. Водени са разговори с представителите на комисията и те са съгласни с подобно предложение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: