ГЕРБ загърби препоръките на Брюксел и не прие прекия избор на ВСС

Управляващите не се съобразиха с безпрецедентно острото настояване на Европейската комисия за въвеждане на пряк избор за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). В четвъртък Народното събрание прие окончателно промени в Закона за съдебната власт, заченати под натиска на Европейската комисия, магистратската общност и множество граждански организации. ГЕРБ обаче отхвърлиха препоръчаното от Брюксел структурно реформиране "из основи" на т.нар. правителство на съдебната власт и на прокуратурата, с което затвърдиха констатацията за изчезналата "политическа воля" от последния доклад на Еврокомисията. Проектът е силно противоречив, защото от една страна създава много по-прозрачна процедура за избор на членовете на ВСС, както и вътрешен механизъм за обезщетяване на жертвите на бавното българско правосъдие. В същото време не бе прието правото за всеки магистрат да гласува за своите представители във Висшия съдебен съвет. По този въпрос Брюксел отправи безпрецедентна поредица от искания, но ГЕРБ ги отклони с различни аргументи, включително и този, че няма време за подобна промяна. Другата "бомба" в съдебния закон, която може да избухне в юлския мониторингов доклад на Еврокомисията, е заложената възможност този ВСС да избере новия главен прокурор. През последните три години ЕК непрестанно критикува за порочната кадрова практика именно това "правителство на съдебната власт". Кулминацията на този процес бе избирането на семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева за председател на Софийския градски съд. Оценката на ЕС може да се очаква и за кариерния бонус, който очаква точно тези членове на ВСС. След като приключи мандата им в началото на октомври, те ще се върнат в съдебната система на позиции по-високи с една степен от тези, които са заемали преди това. Отказът на управляващото мнозинство да се съобрази с препоръките на ЕС може да се тълкува и като знак, че правителството е уверено, че през юли ще получи позитивен доклад. Предстоящият доклад ще отчете напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред не само за последната година, а за петте години от членството ни в ЕС и от оценката зависи дали страната ще остане под мониторинга на Брюксел или той ще бъде снет, както и дали ще се разчистят пречките за присъединяването ни към Шенген, което трябваше да стане още през 2011 г. Въпреки очакванията за продължителен дебат, депутатите проведоха вяло обсъждане на законопроекта, а рехавото присъствие в пленарната зала не кореспондираше на декларациите за ключовото значение на реформата в съдебната система. В гласуването участваха под 100 народни представители, предимно от ГЕРБ, а някои текстове бяха приети с гласовете на по-малко от 60 депутати. *Очаквайте подробности

Прочети цялата новина

Свързани новини: