Ще успеем ли да се освободим от руския бардак?

Фантастично предположение, основаващо се на сюжета на прекрасния роман на Василий Аксьонов "Остров Крим“, за това, какво би станало ако... сякаш този полуостров не е бил присъединен към Съветска Русия през 1920 година и се развива по капиталистически модел. Но в края на краищата през осемдесетте години на двайсети век жителите на Крим осъзнават, че трябва да се присединят към "материка“, и това, естествено, се случва по характерния за Съветите безразборен и бездарен начин.   Веднага се започва с неразбориите, разпадат се редът и законността, появяват се опашки и т.н.   Ето я и главната героиня – американка, която чака на опашката в една бензиностанция, за да зареди автомобила си с бензин. Тя вижда как местните жители се промъкват, без да чакат реда си, агресивно обяснявайки на тази жена, че "охолните“ времена вече са отминали, че вече няма да се спазва никакъв ред, и пръв ще зареди онзи, който е по-силен.   И всичко това се случва при положение, че няколко десетилетия местните са живели в цивилизована страна, спазвайки законите. Но връщайки се към онзи начин на живот, който е привичен на тяхната генетична памет, те отново са се почувствали в родната стихия.   За нас, също както и за останалите народи от бившата руска империя, в родна стихия се е превърнал, извинявам се за грубия изказ, бардакът, в който хората могат да живеят според закона на джунглата: като крадат един от друг или от държавата, като лъжат, прецакват, пререждат на опашката, преминават на червено, гордеят се със собствената си противоправова "сръчност“, завиждат на "по-ловките“ и отгоре на всичко постоянно се оплакват от всеобщия бардак.   Виновно е, разбира се, правителството, което "не се грижи за народа“. Съгласен съм. Но обикновено под подобна "грижа“ по-голямата част от гражданите разбират повишаване на работната заплата и пенсиите, в най-добрия случай създаване на нови работни места, в най-лошия - "благотворителност“(с подобна дейност арменските власти се заемат веднъж на пет години).   Всичко това, според мен, не трябва да бъде отговорност само на властите и държавата. Единственото задължение на властите е е да въдворяват ред в общество, свикнало с бардака.   Ще дам един прост пример, подобен на описания от Аксьонов. Неотдавна в едно държавно учреждение чаках на опашка, която се подреждаше с помощта на номерчета, издадени от устройство, специално предназначено за целта.   Какво да говорим – напълно цивилизован метод. Но един господин, чийто номер беше след моя, мина преди мен. Когато му обърнах внимание на този факт, промъкналият се, без да чака реда си, ме изгледа сякаш съм паднал от Марс.   Ако ние отново ще си живеем по законите на "съветския“ ред, то какъв е смисълът да се правим на "цивилизовани“? По какъв начин трябва да се намеси властта в дадената ситуация – облеченият в красива униформа служител на охраната? Той беше длъжен да изпъди този господин навън.   Грузинските власти, някак постигнали независимост от традиционните нарушения, успешно принуждават населението да спазва определен правов ред. Това обаче продължава едва от няколко години.   Можете ли да си представите какво ще се случи, ако се върнат времената на предишната власт?   Грузинските катаджии веднага ще се озоват в рая.   _________________________________ Превод Ралица Червенкова

Прочети цялата новина

Свързани новини: