Държавата още няма решение за заграбените от “Юлен” земи в Пирин

Докато ударно променя закони, облагоделестващи частните инвестиции в ски зони и курортни комплекси и подпомага финансово техни инициативи, държавата остави на заден план своя - и по-точно обществения интерес, бездействайки по скандала с надвзетите територии в Пирин.   Близо година няма никакъв напредък по решаване на спора с концесионера на ски зона Банско - “Юлен” АД, за заграбените в Пирин територии. Това става ясно от отговори на екоминистерството (по-точно липсата на такива) на запитване на Mediapool за резултата от дейността на работна група, която трябваше да намери решение на проблема с неправомерно застроените от “Юлен” 65 хектара земя в Пирин – изключителна държавна собственост.   От Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обясниха, че концесионерът въобще отказва да приеме изводите от геодезичното заснемане на фирма “Топ-Гео”, което доказа това, за което природозащитници алармират от години – че “Юлен” е превишил площта на зоната, залегнала в концесионния договор с държавата.   “Този спор продължава. За нас е очевидно, че има разминаване между плана на ски-зоната и реализацията й, а според техните измервания няма разминаване”, коментира темата зам.-министър Евдокия Манева в интервю за “Дневник” от тази седмица.   МОСВ не отговориха защо една година въпросът не е изчистен – било с ново замерване или по друг начин.   Петър Петров, адвокат на “Юлен” АД, обясни, че няма как да се съгласят с частно замерване, извършено по незнайно какъв начин, без присъствието на представители на МОСВ и “Юлен” АД. Той също не отговори защо не се извърши ново замерване.   Това на “Топ – Гео” е правено близо 2 години и най-вероятно дългият срок е причината да не се назначи ново замерване.   Петров припомни, че всички съоръжения в ски зоната са законни и имат всички необходими разрешителни, затова не приемат твърдението за “неправомерно застроени територии”.   Площта извън обхвата на договора – близо 65 ха, е застроена със ски съоръжения, които функционират безпрепятствено от години. Екоминистърът Нона Караджова каза през юни 2011 г., че със сигурност държавата ще търси възможност за увеличение на концесионната такса, плащана от “Юлен” АД. Без промяна в договора обаче това няма как да се случи. В момента таксата се определя на база годишните приходи, техническия капацитет и реализираната печалба, не зависи от площта на зоната и не може да е по-ниска от 200 хил. лева.   Един от вариантите бе вкарването на текст в Закона за концесиите, който да позволи промяна на вече сключени договори. След това щеше да се изготви нова методология за изчисляване на таксата за ски-зона Банско. Подобна възможност управляващите вкараха в Закона за публично-частното партньорство, но след острите критики на опозицията и неправителствения сектор, опцията за промяна на концесионни договори се въведе само за бъдещи контракти. Така спорът между “Юлен” и МОСВ се озова на изходната точка.   Заради “Юлен” Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България, тъй като откри еконарушения при изграждането на нови съоръжения.   Това не пречи на правителството да подкрепя всяка година по разнообразни начини първенствата, организирани от ски федерацията с председател Цеко Минев (мажоритарен акционер в “Първа инвестиционна банка”). За откриването на Световната ски купа за жени в Банско през 2012 г. там се появиха премиерът Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев, спортният министър Свилен Нейков и т.н.. “На зоните, които развиват ски спортове, трябва да се даде възможност да се развиват, да се разширяват”, каза Борисов тогава. Преди това пък правителството отпусна 5 млн. лева на ски федерацията за всички състезания по ски през 2012 г. Година по-рано управляващите дадоха на организацията “само” 2 млн. лева.   Облагите за инвеститорите в спортни съоръжения, чийто най-крупен представител е “Юлен” и свързания с него собственик на ски съоръженията на Витоша – “Витоша ски”, не приключват до тук. Парламентът скоро ще гласува окончателно промени в Закона за горите, които дават възможност спортни комплекси да се строят на държавни терени без да се изключват от горския или поземления фонд. Така инвеститорът пести такса за смяна на статута на имота. След серия от протести на природозащитници и остри критики на опозицията ГЕРБ добави изискването застрояването на публичната собственост да става от инвеститор, избран след конкурс.

Прочети цялата новина

Свързани новини: