Сметките за Сирия се променят

Приказките за военна интервенция стават все по-гръмки, но едва ли ще получат скорошен отклик

След избиването на над 100 души в Хула на 25 май, призивите за обособяване на буферни зони по границите на Сирия стават все по-гръмки в правителствените кръгове на Запад. Съобщенията на 6 юни за подобно клане на най-малко 78 селяни близо до Хама качиха децибелите още повече. Досега всички западни правителства бяха на мнение, че за пряка военна намеса, каквато почти сигурно би трябвало да съпътства създаването на такива зони, не може да става и дума. Тази позиция обаче търпи промяна.

Военните стратези вече обмислят в детайли предпоставките за подсигуряване на буферна зона. Официални представители в Берлин, Франция и САЩ заявиха в един глас, че военната интервенция “не може да бъде изключена” в перспектива. И макар почти никой да не смята, че до нея ще се стигне скоро, призивите за интервенция, особено във Вашингтон, се засилват.

Два основни аргументи против военна намеса все още са в сила. Първият е, че тя ще изисква одобрение на Съвета за сигурност на ООН, каквото Русия и Китай все още не показват признаци, че ще дадат. Вторият е, че Сирия със своите 23 милиона жители, за разлика от Либия с нейните 7 милиона, е костелив орех във военно отношение, който трудно ще бъде пречупен и че кръвопролитието в резултат на интервенцията ще бъде далеч по мащабно, отколкото е сега.

По първия аргумент - западните правителства могат евентуално да заобиколят Съвета за сигурност, както направиха това през 1999 г., когато НАТО, напук на Русия, започна да бомбардира Сърбия при управлението на Слободан Милошевич. Почти немислимо е обаче те да предприемат подобни атаки срещу Сирия без тясното сътрудничество и публичната подкрепа на Турция и на Арабската лига.

Но след като тези условия бъдат изпълнени, експертите смятат, че една буферна зона може да бъде подсигурена твърде бързо. “Хората надценяват и преувеличават мощта на сирийската армия,” изтъква Рияд Кахваджи - военен анализатор, базиран в Дубай. “Сирия разполага с усъвършенствана система за противовъздушна отбрана, но повечето от оборудването е от съветската епоха и може лесно да бъде неутрализирано.” Всяко едно решение на Запада, с подкрепата на Турция, за създаване на буферна зона, ще изисква въздушни удари по сирийската система за ПВО.

Има съобщения, че бойният дух в 300-хилядната армия на режима спада. Мнозина новобранци дезертират. Бунтовническите атаки на недобре организираната Свободна сирийска армия се увеличават. Говори се, че при неотдавнашна засада са били убити над сто сирийски правителствени войници. Повечето войници са сунити и са по-малко лоялни на режима на Башар Асад, отколкото е алауитското малцинство, към което Асад принадлежи.

Елитните армейски подразделения, командвани от твърдолинейния брат на Асад - Махер, превърнал се в култова фигура сред подчинените си, продължават да са верни до смърт на режима. Милициите “шабиха”, набирани главно от алауитската общност, извършват много от зверствата. “Башар Асад е човекът, отговорен за създаването на условията, в които тези полувоенни формирования могат да действат,” казва анализаторът Емил Хокайем. “Никой обаче не мисли, че той вдига телефона, за да даде нареждането за всяка една атака. Тези групировки действат и по собствена инициатива.”

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: