Константин Лифшиц, номиниран за „Грами“, свири у нас

Константин Лифшиц, номинираният за „Грами“ за Бахови интерпретации 36-годишен пианист, за първи път ще се представи пред българска публика. Лифшиц ще музицира заедно с българския си колега Иво Върбанов на 13 юни в зала „България“ в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“. Ще чуем Йоханес Брамс - Нови любовни песни опус 65, Вариации върху тема от Хайдн опус 56b и Соната опус 34.
Константин Лифшиц e роден в Харков /Украйна/ през 1976 година. Учи в прочутото Средно специално музикално училище „Гнесин” в Москва, където започва да изучава пиано при Татяна Зеликман. Следват години на обучение в Русия, Англия и Италия при Теодор Гутман, Владимир Троп, Хамиш Милн, Алфред Брендел, Леон Флайшер, Карл-Улрих Шнабел, Чарлз Росен и др. След 1990 г. получава стипендия от руската фондация „Култура”. Скоро след това изнася концерти в Париж, Амстердам, Хага, Виена, Мюнхен, Милано и други големи градове в Европа. Програмата „Нови имена” фокусира към пианиста вниманието на диригента Владимир Спиваков, който веднага кани Константин за солист на „Московски виртуози” и Филхармоничния оркестър на Монте Карло. През 1994 г. Константин Лифшиц представя дипломния си рецитал за завършване на музикално училище „Гнесин”. Програмата му започва с Баховите Голдберг вариации. Звукозаписната фирма Denon Nippon Columbia записва 17-годишния пианист с тази творба. Записът, реализиран през 1996 г., е номиниран за „Грами“ и става повод критикът от „Ню Йорк таймс” Едуард Ротщайн да признае изпълнението на Лифшиц за „най-пълнокръвната пианистична интерпретация от времето на Глен Гулд насам”. Една година преди това той печели немската награда за запис Echo Classic като „Нов млад артист на годината” за неговия дебютен албум с творби от Бах, Шуман, Метнер и Скрябин. Константин Лифшиц изнася рецитали и концерти в почти всички важни музикални столици на света. Забележително за 36-годишната му възраст е, че почти няма оркестър на световно ниво, на който да не е бил канен за солист. Като камерен музикант свири с най-известните музиканти, като Гидон Кремер, Дмитрий Ситковецкий, Максим Венгеров, Миша Майски, Мстислав Ростропович, квартет Шимановски, Наталия Гутман и др. Константин с особено голямо удоволствие работи с певци. Няколко съвременни композитори пишат специално посветени на него творби. В последно време дирижира оркестри като „Московски виртуози”, Lux Aeterna и хор „Габриели” (Будапеща), Musica Viva (Москва), St. Kristupas (Вилнюс), Arpeggione (Австрия) и I Solisti di Napoli. Константин Лифшиц има няколко записа за фирмата „Орфео” с творби от Бах, Фрескобалди, Готфрид фон Айнем и Брамс. Повечето от неговите записи (над 20) получават много висока оценка от международната преса. От 2008 г. той има свой собствен клас във Висшето училище по музика в Люцерн. Преподава на майсторски класове по целия свят и участва в различни образователни програми. Две години Лифшиц бе член на Комитета на Кралските музикални институти в Лондон, а през 2004-та стана почетен член на Лондонската Кралска академия за музика. През 2006-а патриарх Алексий II награди Константин Лифшиц с орден „Сергий Радонежски“.

Иво Върбанов, лауреат на Finale Ligure
Иво Върбанов получава музикалното си образование в Италия и специализира в Англия. Негови преподаватели са Илонка Декерс, Суламита Ароновски, Франк Уибаут и Денис Лий. Участва в майсторски класове на Лев Наумов, Александър Лонкуич, Бари Дъглас, Жан-Бернар Помие и Питър Катин. Носител е на първа и специална награда (съвместно със Сеели Тойвио) на ХХV Международен конкурс за камерна музика Finale Ligure (Италия, 1998). Концертира самостоятелно и с камерни формации в България, Италия, Великобритания, Франция, Испания, Ирландия, Германия, Холандия, Полша, Русия, както и в САЩ. Свири в престижни музикални зали като the South Bank Centre и Wigmore Hall (London), Carnegie Recital Hall (New York), Залата на филхармонията в Санкт Петербург, зала „България“ и др. Участва във фестивалите „Хофман”, „Падеревски”, „Софийски музикални седмици”, „Аполония”, Piemonte In Musica и др. Издава няколко компактдиска за „Гега Ню“, като първият, с произведения на Мусоргски, получава отлични отзиви в BBC Music Magazine, Suono, HFN&RR, In Tune и „Култура“. Вторият му диск с виолончелистката Сеели Тойвио е световна премиера на творби от Илдебрандо Пицети. Следват компактдискове с квартет „Воланд” - музика от ХХ век, и с творби от Брамс. Пианистът е отличен с наградата „Иван Вазов” за популяризиране на българската култура в чужбина, а през 2011 г. получава „Сребърен лъв” от Министерството на външните работи.

---

Откровено с Константин Лифшиц
(из интервюто на Яков Коваленский за Arte e manifattura di corte a Firenze)

---

– Вие сте виртуоз със световна слава. Кога разбирате дали концертът е бил успешен?
– Веднага след концерта. В първите минути, когато вече съм се разделил с публиката, започвам да изпитвам странни чувства – между любовта и ненавистта. Много важна за мен е реакцията на публиката, на колегите, на учителите, които са били в залата. Целта ми винаги е да бъда максимално верен на автора. Излизам на сцената и си мисля, че трябва да покажа на публиката: Вижте, чуйте какво чудо на чудесата ни е оставил Моцарт! Или Равел, или Бах.

– Слушате ли записи на други пианисти?
– Да, задължен съм да го правя. Но никога не копирам, не се влияя. И отношението ми към пианистите се мени – ден за ден, месец за месец. Но всичко това е вторично, важното е да бъда верен на авторите, които интерпретирам.

– Избирате ли си диригентите, с които предпочитате да работите?
– Не. Но ако имам някакви притеснения по отношение на диригента, споделям ги с него. Защото в музиката не е важно да си подхождат характерите, а да търсят допирни точки. Защото музиката е общуване.

– Какво предпочитате – солов концерт или изява с оркестър?
– И едното, и другото. Обичам страните с ярко изразен контур – Япония, Португалия, Франция, Италия, Австралия. По принцип не отказвам концерти, свиря навсякъде.

– А какво четете?
– От Овидий до Пруст.

Прочети цялата новина

Свързани новини: