Акад. Стефан Додунеков, председател на БАН: Определено не съм привърженик на съкращенията в БАН

- Г-н Додунеков, какви са първите стъпки, които смятате да предприемете като председател на БАН?
- Първите стъпки са в консолидиране на новия Управителен съвет. За номиниране на подходящи кандидатури, които да съставят управляващия екип. Той не е малък, има много сериозни задължения. Там трябва да се работи много внимателно и акуратно и това ще отнеме около десетина дни. Освен това има неща, които досегашното ръководство е започнало и които в движение трябва да продължим.

- Как смятате да привлечете младите хора в академията?
- Този въпрос е фундаментален не само за академията, ами и за цялата страна. Привличането на млади хора да работят в България за български институции и български фирми не е проблем само в областта на академичната кариера. Той е един много сериозен национален проблем. Би трябвало да се намери инструментариум и да се реши на национално ниво. Трябва да се види как държавата да осигури сериозни възможности за развитие в рамките на българските фирми и институции и т.н. В области като например софтуерния бизнес, информационните технологии, където нивото на заплащане е доста сериозно. Въпреки това то в пъти отстъпва в нивата, които получават младите хора, ако излязат на работа в Европа или в Северна Америка. Там са значително по-високи нивата на стандарта. Това предопределя поведението на младите хора. При академичните дейности нещата са още по-сериозни. Жизненият стандарт, който може да си осигури един човек, започвайки академична кариера, никак не е конкурентен. И това е най-сериозният въпрос. Една докторантска стипендия, не само в академията, е 450 лева на месец. Ако един млад човек иска да започне академична кариера, първият въпрос, който си задава, е: „Добре, ами ако аз сега реша да си създам семейство“.
Моето разбиране е, че ако искаме да започнем един успешен подход към решаване на този проблем, т.е. да направим академичната кариера привлекателна за младите хора, тук трябва като минимум да умножаваме по две.

- Трябва ли финансирането на институтите да зависи от дейността им?
- Определено. Предишното Общо събрание при разпределянето на бюджета на академията направи едни добри стъпки. Бюджетната субсидия на академията беше разпределена, като се взе под внимание конкретната дейност на институтите - научни постижения, приложни постижения. Мисля, че пет основни параметра бяха използвани като критерии – международната оценка, атестацията на колегите в институтите. Това е взето под внимание и на тези принципи се разпредели тяхната субсидия, а не на калпак. Един въпрос, който следва от този, е какво следва на институтско ниво.
Моята мечта е ние да стигнем до индивидуално договаряне на работните заплати в институтите на академията. Това е въпрос, на който трябва да се търси решение едва след като ние имаме една стабилна бюджетна рамка. Тя трябва да дава възможност вътре в нея да се маневрира. В момента бюджетната рамка е такава, че ние се принуждаваме да задоволяваме минималните си нужди. По-скоро бюджетирането в БАН изпълнява функцията на социална дейност. В този аспект да се тръгне към индивидуално договаряне на заплати, аз мисля, че просто не е реалистично.

- Трябва ли да се увеличи бюджетната рамка?
- Разбира се. Увеличаването на бюджетната рамка при всички случаи ще даде възможност академията да спечели много повече и да се грижи много по-добре за собствената си инфраструктура. От десетилетия академията не получава бюджетен ресурс за инфраструктура, за капиталови инвестиции. Имаме един фонд „Развитие“ към финансовия отдел на академията, в който се събират парите от наемите, които получава БАН, като отдава част от сградния си фонд под наем и това е по-малко от 5% от целия сграден фонд. Там се събират пари под името „развитие“. Честно казано това развитие се свежда до ремонт на покриви и неотложни ремонти, вместо тези пари да се влагат действително в развитие.

- Как виждате бъдещето на изследователския университет към БАН, който трябва да заработи скоро?
- Академията разчита много на създаването на този академичен изследователски университет по няколко причини. Вече споменахме привличането на млади хора. В редица области и особено в областта на природните науки, развитието на младите хора, ясната проява на техния талант е в ранна възраст. Ние сме силно заинтересовани от подготовката на следващата генерация изследователи. Българските университети също са заинтересовани. Но досегашното обучение във висшите училища е насочено тематично. Няма насочена подготовка на изследователи. Един такъв академичен изследователски университет би бил идеално място, в което да се подготвя тази следваща генерация. Покрай навлизането в определена тематика, хората да се учат как се правят научни изследвания. Това е изключително важен момент. Планира се студентите в този университет да имат възможност директно да участват в проектите, които се разработват в отделните академични звена. И мисля, че тази структура не може да бъде ябълка на раздора между академията и висшите училища. Тя по-скоро би ни сприятелила, защото определено аз виждам полза за всички български висши училища. Академията очевидно няма да може да погълне всички випускници. Трябва да има ясно разбиране, че това не е елемент на конкурентност, а напротив - елемент, който би ни сближил с висшите училища.

- Трябва ли да се увеличи според вас държавната субсидия на БАН?
- Нашето желание е сериозно да бъде увеличена държавната субсидия. Но нито от мен, нито от екипа, който ще подбера, не може да се очаква, че ще тръгнем с шапката да просим пари за академията. Нашата стратегия ще бъде отваряне на врати за работа на нашите институти. БАН има огромен капацитет и може да гарантира изпълнението на националните програми за реализация на икономика на знанието. Нещо, което е изключителен приоритет не само за България, а и за целия Европейски съюз. Нашите институти са изключително успешни в участието в европейски програми. Така че твърде много технологии могат да бъдат предоставени от академията за българската икономика. Същото може да се каже и за областта на хуманитарните науки. Има такива приоритети в областите за научни изследвания като съхраняване на културно-историческото наследство. Но там възниква ясна нужда от използване на технологии и за дигитализация. Академията може, благодарение на структурата си, да предлага интердисциплинарни решения. Колегите, които се занимават с обществените науки, пък имат една много сериозна задача в момента. Текат процеси на преструктуриране на обществото. Виждате какви неща се развиват в българските училища, в университетите. Има повишена агресия. Там е мястото на психолози. Трябват добре подготвени специалисти в областта на медицината. Има много широко поле за използване на потенциала на БАН. Аз виждам ролята на ръководството на академията с контактите си с българските институции и с бизнеса да отваря врати на хора да работят и да печелят.
Разбира се, когато работата върви и се поставят реални резултати, аз съм сигурен, че ще има по-добро разбиране относно бюджетната субсидия.

- Колко души работят в БАН в момента?
- В БАН работят малко над 6000 души. За последната година и половина с 1400 души намаля потенциалът на академията. Това се превръща в сериозен проблем, защото имаше и такива идеи по предизборната кампания тук. Как ще увеличим с 50% заплатите на хората - ами ще намаля с 50% личния състав.
Обаче нашият опит по отношение на бюджетните субсидии показва една друга практика - сега щом сте с 50% по-малко, ще има 50% по-малка бюджетна субсидия. Това сме го преживявали. Така че кадровото обезпечаване на редица направления е на границата. Все още критичната маса е тук, но ако ние направим по-нататъшни съкращения , това означава ние да закрием дейности. А това не е в ничия полза.

- Значи вие не сте привърженик на съкращенията?
- Не. Определено не. И трябва да кажа, че това е настроението на хората, които работят в БАН. Те изтърпяха две години на много сериозни ограничения. Последните тримесечия на 2010 и 2011 година фактически всички институти на академията бяха или в неплатен отпуск, или в режим на намалено работно време, за да се вместим в ресурса, който имахме като работни заплати. Някои институти спряха отопление, предприеха и други ограничителни мерки, което не е добре за професионалния комфорт на хората.

Прочети цялата новина

Свързани новини: