Атина най-накрая се вмести в изискванията за дефицит

Гърция най-накрая успя да удовлетвори поне един от поетите ангажименти с международните кредитори. За първите пет месеца страната се е вместила в планирания бюджетен дефицит, съобщиха световните медии. От финансовото министерство в южната ни съседка са отчели, че за януари-май хазната свети само с 10,88 млрд. евро. Така резултатът остава по-нисък от планирания в споразумението с тройката - 12,9 млрд. евро. На годишна база обаче това представлява ръст от 4,5%, тъй като за аналогичния период на миналата година дефицитът е бил 10,42 млрд. евро. Основната причина за разширяването на дупката в бюджета са по-ниските данъчни приходи и свиващата се икономика, отбелязват от министерството.
Въпреки добрите новини германският финансов министър Волфганг Шойбле обяви, че се съмнява в коректното прилагане на обвързаното с милиардната помощ за Гърция споразумение с тройката. Когато кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ отидат следващия път в Атина, ще констатират, че програмата не се прилага добре, каза Шойбле пред германските депутати от ХДС и ХСС, цитиран от ДПА.
В същото време Ед Паркър, старши директор във Fitch Ratings, съобщи, че според анализ на оценителя неконтролираното излизане на Гърция от еврозоната ще засегне силно не само страните от периферията, но и тези от центъра на валутния съюз. Дни преди ключовите избори в страната от рейтинговата агенция обявиха, че развитието на подобен сценарий ще увеличи разходите на задлъжнелите държави, тъй като ще трябва да се ограничат негативните ефекти. Според Паркър при такъв развой ЕС ще трябва да действа бързо, за да ограничи разпространение на кризата към други тежко задлъжнели страни от еврозоната. Става въпрос за потенциални банкови паники, бягство на капитали, шокове на пазарите на ДЦК. В такава ситуация страни като Германия, Австрия и Финландия ще трябва да осигурят значително повече средства, за да заместят финансирането за банките. Една възможност да се намали пазарният стрес от излизането на Гърция би била още една операция на ЕЦБ за дългосрочно финансиране на банките, смята Паркър.
Анализаторите от Saxo Bank пък представиха четири основни сценария за развитието на ситуацията в южната ни съседка. На първо място с 45 на сто вероятност прогнозите са Гърция да запази статута си на държава - членка на еврозоната. Така реално ще продължи провеждането на програмите за печатане на пари и помощи, което обаче няма да бъде решение на проблема. Във вариант две експертите очертават възможността Германия да спаси еврозоната с 15% вероятност тази хипотеза да се сбъдне. За да се превърне в спасител, Берлин ще трябва да подпише безсрочна гаранция, според която да поддържа в изправност стабилността на валутния съюз. Другата хипотеза е свързана с шансовете Гърция да напусне еврозоната. Тя е и втора по тежест в преценката на анализаторите с 35%. Неконтролиран гръцки фалит, съпътстван от липсата на ясно изразена позиция от страна на водещите европейски икономики, по всяка вероятност ще доведе до по-съществено пропадане на капиталовите пазари. В случай че Гърция доброволно напусне еврозоната и обяви банкрут, това неминуемо ще доведе до нарастващо напрежение сред редица задлъжнели държави като Испания, Италия и Португалия. Възникването на гражданските вълнения пък е най-малко вероятният сценарий, но не бива напълно да се игнорира като вероятност, обясниха експертите от Saxo Bank.

Прочети цялата новина

Свързани новини: