Гърция - как да се задвижи обезкървена икономика

Франс прес

Първото предизвикателство на бъдещото гръцко правителство ще бъде да укрепи отново основите на една обезкървена икономика, която политическата криза лиши от кредити под растящата заплаха за излизане от еврозоната.

“Как да задвижиш една икономика без да знаеш каква ще бъде утре нейната парична единица?”, се пита Ангелос Цаканикас, директор, отговарящ за икономическите проучвания, в Института за икономически и промишлени изследвания IOVE , който обслужва големите работодатели.

Табуто за евентуално връщане към драхмата падна в рамките на няколко седмици, макар че вземащите решения в областта на политиката и икономиката на страната, както и общественото мнение, казват, че отхвърлят тази възможност.

Със свиване с 14 процента на брутния вътрешен продукт от 2008 г. насам и непрекъснато отлагани прогнози за връщане към икономически растеж - ЕС вече говори за 2014 г., “икономиката е в мъртва точка”, посочва Цаканикас.

За две години страната намали с 6,5 пункта държавния си дефицит, сведен до 9,1 процента през 2011 г., в рамките на корекция на бюджета, целяща възстановяване на нейната платежоспособност. Целта е държавният дълг да се сведе до 120 процента от БВП през 2020 г.

Но страната трябвашеда ореже заплатите с близо една четвърт, да подложи своите данъкоплатци, които вече са твърде малко склонни да плащат данъците си, на вълна от данъци и да замрази държавните инвестиции.

“Финансовата ситуация е наистина катастрофална, с риск от прекратяване на плащанията и излизане от еврото”, посочва с безпокойство отговорен представител на голяма гръцка банка, пожелал анонимност.

Заплахата бе оттеглена след споразумението, сключено тази зима за това Атина да удвои усилията си в замяна на нови заеми от 130 милиарда евро, добавящи се към 110 милиарда евро, отпуснати от ЕС и МВФ през май 2010 г.

Но тя се появи отново на повърхността като заплаха или израз на неизбежна реалност на фона на риска от това страната да потвърди на 17 юни народното отхвърляне на “меморандума”, изразено по време на парламентарните избори на 6 май.

Според основната гръцка банка - Националната банка на Гърция, катастрофалният сценарий за излизане от еврото би намалил наполовина дохода на глава от населението и би довел до взрив на безработицата до 34 процента на фона на 22 процента в момента.

С приближаването на 17 юни се отправят предупреждения от Брюксел, Берлин или Вашингтон срещу всякакво отстъпление от ангажиментите за мерки за икономии. Което не пречи на коалицията на радикалната левица СИРИЗА, която си оспорва първото място в изборите с десницата, да обещава да ги “отмени”.

За да придадат тежест на заплахата си, кредиторите на страната й позволиха да я предвкуси. Те отпуснаха само 4,2 милиарда евро от очакваните 6,8 преди 17 юни.

Ако вливането на средства не бъде подновено, касите ще бъдат празни в края на юни, предупреди бившият премиер Лукас Пападимос. “Липсата на ликвидности е всеобща, тя удря домакинствата, фирмите и държавата”, отбелязва Панайотис Петракис, преподавател по икономика в университета в Атина.

Държавата е в състояние на неофициално прекратяване на плащанията с 6,5 милиарда евро неизплатени задължения към частния сектор. Пропуснатите данъчни печалби тази година възлизат на 500 милиона евро заради липсата на политически импулс за преследване на данъчните нарушители в разгара на предизборната кампания.

Банките, които бяха частично рекапитализирани, станаха свидетели на стопяване на техните депозити - намалели с една трета за две годнини, и на натрупване на лоши кредити. Колкото да приватизациите, които се предвиждаше да донесат 19,5 милиарда евро до 2015 г., те бяха замразени заради политическия вакуум.

От гръцка страна все пак има желание да се вярва, че остава възможно страната да излезе от кризата без да преживее жесток шок. Затова, според Петракис, би трябвало “отпускането на средства от ЕС-МВФ да бъде възстановено”. Това предполага страната да приложи основните ...

Свързани новини: