Държавните служители ще се обучават по френски модел

Г-н Дончев, ще загуби ли България европейски средства през тази година, така както стана през 2011 г. - 40 млн. евро по програмата за селските райони и 4 млн. евро по програма “Рибарство”? Всички програми не може да се слагат под общ знаменател, защото са много различни като характер на проектите и брой на бенефициентите. За 2011 г. не допуснахме по нито един от кохезионния и структурните фондове загуба на средства. Такава е целта ни е и за 2012 г.   Няма да скрия, че въпреки напредъка по Програмата за развитие на селските райони и програма “Рибарство” през 2011 г., и за тази съществува риск от загуба на средства. И ако за оперативните програми съм категоричен, че няма да бъде допусната загуба на нито едно евро през 2012 г., за рибарската програма не мога да поема такъв ангажимент. Причината е, че нивото на договорените и разплатени проекти остава ниско. Много е важно какво ще бъде направено през втората половина на 2012 г.   Що се отнася до останалите седем оперативни програми, за тях предизвикателна ще бъде 2013 г. Няколко програми като “Конкурентоспособност”, “Административен капацитет” и “Транспорт” още в края на миналата година изпълниха целите си за 2012 г. За “Околна среда” има малък риск и за 2012 г., който обаче смятам, че ще го преодолеем.   Как ще се спаси програма “Околна среда” от загуба на средства – водните проекти не вървят, депата за отпадъци близо година са в оценка?   Темпът на плащанията не може да бъде оценка за работата на управляващия орган. От гледна точка на административен капацитет и качество на работа най-добрият управляващ орган и по оперативната програма "Околна среда", но това не рефлектира върху финансовите резултати. Има дълъг списък от причини нещата да са такива, каквито са.   Единствената причина толкова дълго да са в оценка подадените проектни предложения за изграждане на депа е дългата процедура по изчистване на технически грешки. Това са липса на парцеларни планове, довършване на комплексно разрешително, обжалвания от населението на мястото на депото и т.н. Иначе самата оценка на един проект, ако всички документи са наред, отнема не повече от 60 дни.   За водния сектор категорично мога да кажа, че това са най-сложните инфраструктурни проекти от техническа гледна точка и не могат да се сравняват с пътното строителство или санирането на сгради например. Един проект по “Регионално развитие” е от порядъка на 2 – 5 млн. лв., докато един воден достига да 20 – 40 млн. лв. Това е комулативно натрупване на цялата инвестиционна програма на една община за 10 или 15 години назад. Част от общините никога не са възлагали в такива обеми и това ги затруднява.   Да, но почти всеки търг в сектор “Води” се обжалва, докато при пътните този проблем беше преодолян. Какви са причините за това? Може ли да говорим за лошо качество на процедурите или нагласени търгове?   В масовия случай обжалването на един търг генерира забава от 6 до 7 месеца. В пътния сектор има някакво улягане на пазара, докато във водния това все още не се е случило.   Една от причините за забавянето на водните проекти е известна доза малодушие по възлагането от страна на общините. Когато съседната община е отнесла финансова корекция от 25% от стойността на поръчката, без да е виновна, нормално е съседната да се скове от ужас и да се чуди как да възлага, така че в последствие да няма такива проблеми. Така че обемите понякога предизвикат ужас и страх у общините.   Другият проблем е, че голяма част от проектите изискват съгласуване с държавни институции. Например с Министерството на земеделието и храните, когато става въпрос за горски фонд и земеделски земи, с агенция “Пътна инфраструктура” - за пътища, с Министерството на регионалното развитие – за свлачища и т.н. Съгласувателният режим е един от факторите, който също генерира забавяне.   Ясно ли е вече как се разпределят 20-те млрд. лв. за следващия период 2014 – 2020 г.? Не закъснява ли програмирането им?   Все още не е ясна точната сума, която България ще получи за следващия програмен период 2014 – 2020 г. По наши оценки към момента може да разчитаме на около 17 млрд. лв. от ЕС, което с националното съфинансиране възлиза на 20 млрд. лв.   Не бива да се забравя обаче, че още не е прието предложението част от парите от кохезионния фонд да отиват към новия инструмент “Свързана Европа”, което ще рефлектира върху сумата, която ще получим. Отделно трябва да се има предвид, че ще имаме и нова държава-членка в ЕС от следващия програмен период – Хърватска. Това също ще се отрази в посока надолу, като се надяваме да не е много.   Трудно е да се каже какъв ще е размерът на всяка оперативна програма към момента, защото той не се разпределя на принципа на тази програма - толкова, а спрямо мерките, които тя ще обхваща.   Според решението на правителството се предвижда да има 5 оперативни програми, които трябва да се разработят от съответните ресорни министерства – на икономиката, на регионалното развитие, на околната среда, на транспорта и на труда и социалната политика.   Отделно има още две работни групи – за образованието и за административната реформа. До есента те трябва да представят концепции и тогава ще бъде взето дали да има отделни програми за тях или ще се финансират към някоя от съществуващите програми.   Иначе има предложения и искания за много оперативни програми, но такиван яма да има, защото това означава тотално раздробяване на ресурса и още по-тежки проблеми с координацията от сегашните.   Какво стана с идеята ви за един управляващ орган и деконцентрация с шест регионални структури за управление на еврофхондовете след 2014 г.?   Не получих достатъчно подкрепа за нея. Въпреки това смятам, че това е най-добрият модел за управление на еврофондовете, защото е доказано в практиката. Държавите с добри постижения в усвояването на европейските средства в масовия случай имат силно централизирана система като брой финансови инструменти и силно деконцентрирана като присъствие на място. Единственото изключение е Полша, но там има силна държавна служба с много добро заплащане. Например директор на дирекция в Полша получава 2800 евро.   С еврофондовете не успяхте, но копират идеята ви с местенето на администрацията в провинцията?   Местенето на чиновниците не е самоцел. То има смисъл, ако бъде част от една голяма реформа за всички деконцентрирани структури в държавата, което не изключва и областните администрации. Резервите са огромни от гледна точка на оптимизация - намаляване на персонал и разходи или обратното – увеличаване, където е необходимо.   Голяма част от държавните структури имат съвсем различно териториално покритие. Едни работят на ниво област, други - на район за планиране, трети – по някаква друга система. Има поредица от дефекти, свързани с правомощията на тези структури, координацията между тях.   Една мащабна административна реформа ще отнеме най-малко 5 години, ако се прави както трябва. В този смисъл задължително условие е да има политическо съгласие за реализацията й, защото при всички случаи едно подобно упражнение ще трябва да бъде направено от две или три правителства.   За това идеята е в края на годината или най-късно в началото на 2013 г. да се внесе предложение за обсъждане в парламента. То ще бъде подкрепено с анализи разходи – ползи.   По същия начин ще има широко обсъждане на бъдещия рамков договор с ЕС за следващия програмен период, защото той също ще се изпълнява от следващите кабинети и е необходим политически консенсус. Целта е да се получи подкрепата на всички политически сили, за да има минимални гаранции, че системата ще бъде устойчива в дългосрочен порядък. Така ще се сведе до минимум рискът от обрат, продиктуван от някакво емоционално или политическо хрумване на някого си, което би било пагубно.   Каква част от местенето на чиновниците ще бъде покрита с европейски пари?   Водещият момент на всяко местене е по-добри услуги за населението. Освен това, колкото по-близо е администрацията до гражданите, които обслужва, толкова повече ще бъде натискана да си върши по-качествено работата. Допълнителният ефект е създаване на заетост в съответния регион и разтоварване на София.   За всяко местене на дадена администрация се прави изключително детайлен функционален анализ, включително се проверява ако структурата се изведе, дали това би довело до пагубно скъсване със структурата-майка.   Правният анализ показва, че всяко местене може да се случи като се променят Кодексът за труда, законите за администрацията и за държавния служител, устройственият правилник на всяка една от институциите, което няма как да стане по-рано от есента.   Отделно изследвахме опита на държави ,които са правили подобно упражнение. На места има постигнат добър резултат като Англия например. Други са почнали и са се отказали, като Ирландия например.   Направените социологически проучвания в администрацията какво показват?   Дават ясна представа за страховете и опасенията на служителите и факторите, които могат да ги накарат да бъдат мотивирани да отидат на работа на друго място. Това, което може да накара чиновниците да се преместят, са възнаграждения, жилище и детска градина за децата.   Означава ли това, че ще вдигате заплатите?   Това е задача на финансовия министър Симеон Дянков. Тежките въпроси по административната реформа са системата за оценка на качеството на администрацията. България е от малкото държави, която няма система за оценка и система за самооценка на съответната администрация. Това е ясна система от индикатори, която показва в сравнителен план с другите институции къде работата се върши добре и къде зле. Това е задължително условие за една добре работеща и модерна администрация.   След това идва професионалното обучение в администрацията. Искаме просветени и компетентни чиновници. Предстои да се вземе решение дали да създадем Институт за публична администрация по френския модел на ЕНА или пазарът да остане отворен – да наемаме външни консултанти и фирми.   Накъде накланят везните – към френската ЕНА или отворен пазар?   По-скоро към създаването на силна държавна структура, която да има ангажимент за професионално обучение на администрацията. Предстои още веднъж да огледа внимателно френския модел. В ЕНА обучението и работата вървят заедно и постоянно. Когато постъпваш на държавна служба, първо три месеца минаваш обучение. После започваш да работиш, когато дойде да напреднеш в службата, т.е. да станеш началник отдел например за 3 или 6 месеца учиш целенасочено всичко, което трябва да знаеш, за да поемеш отговорностите на началник отдел. На по-тежките нива се комбинира вечерно учене с ходене на работа. Това е съвършената гаранция, че когато някой се издига за ръководител притежава необходимите качества. Като се започне от базисните административни изисквания, човешки ресурси, мениджмънт, протокол, задължително чужди езици.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: