България-Чили: 12 743 прилики и разлики

12 743 километра е разстоянието между София и чилийската столица Сантяго. Поне толкова прилики и разлики в икономическо отношение могат да се изброят между двете страни. По размер и ръст икономиката на Чили е определено с едни гърди напред, но тенденциите са общи. През миналата година БВП е нараснал с 6%, доста по-бързо от региона на Латинска Америка като цяло. България пък изпревари и ЕС, и еврозоната с икономическият ръст от 1,7% при 1,5% за 27-те.
Според последните проучвания на ОИСР, Световната банка, Economist Intelligence Unit Чили е определена за най-стабилната и сигурна страна в Южна Америка. Ernst & Young я слага в графата най-бързоразвиващи се икономики заедно с Китай, Индия, Русия и Бразилия. Освен това напредва от 62-ро място на 27-о по стартиране на бизнес в доклада на Световната банка. България пък е 49-а, като спрямо данните от предишния анализ падаме с 6 позиции. Според Forbes Чили е най-добрата страна за правене на бизнес в Латинска Америка. Сантяго пък е трети в региона по този показател. Фондация Heritage слага страната сред 10-те с най-висок процент на икономическа свобода – седма сред 184 икономики, малко след Канада и изпреварва дори САЩ. България пък е доста по назад - точно между Тайланд и Румъния, или под номер 61. Корупцията, която като че ли е синоним за правенето на бизнес както в Латинска Америка, така и за бизнес средата по нашите географски ширини, за латиноамериканските съседи не е такъв проблем. Чили е между Канада и САЩ, или 22-ра от 183 икономики.

Отличници по фискални показатели
Във фискално отношение ние сме сред отличниците на Европа, Чили пък е сред отличниците в Латинска Америка. За миналата година не само че няма дългове, ами се явява нетен кредитор на другите с -8% от БВП дълг към БВП според данните на МВФ. Преди нея е единствено Дания с -22% от БВП дълг. С 16,3% пък България се нарежда на второ място след Естония сред страните с най-нисък правителствен дълг в ЕС за миналата година. Показателят за Естония е за едва 6%.
И ние, и те залагаме големи надежди на хранителната промишленост. Но амбициите, а и възможностите от страната зад Океана май са по-големи. Чили иска да влезе до 2020 г. в Топ три на износителите в хранителната индустрия най-вече със своите вина, маслини, месо, сьомга, плодове и др. Всъщност в момента е втора по износ на сьомга след Норвегия, но до три години се очаква да стане номер едно. Всеки ден 6 млн. души опитват именно чилийска сьомга, 8,6 млн. пък пият чилийски сок, други 8,5 млн. ядат плодове и зеленчуци от този край на света.

Истината, а и печалбите са във виното
По едно нещо сме равни - по качество на вината. Ако истината е във виното, то за чилийците в него са и печалбите. Всеки ден 16,9 млн. души се наслаждават на чаша чилийски еликсир. За година страната изнася вино за около 1,7 млрд. долара. Основните й сортове са каберне совиньон, карменер, совиньон блан, а през последните години се изявяват и сортове като пино ноар, малбек и каберне фран. У нас пък експортът на дионисиевата напитка нарасна с 8 на сто през миналата година до общо 65,63 млн. литра.
България и Чили могат да развият повече бизнес отношения в сферата на винарството, търговията с риба и морски дарове, хранителните продукти, металите и високите технологии, препоръча Фелипе Гахардо, представител на „ПроЧили“ (търговската комисия към Министерство на външните работи на Република Чили).
„През 2003 г. Чили и ЕС сключиха споразумение за асоцииране, включително и за свободната търговия. Условията за свободна търговия осигуряват тарифни преимущества на бизнеса, който внася продукти от Чили в ЕС. През миналата година вносът на България в Чили възлезе на 10,7 млн. долара, основно оловно-киселинни батерии, шмиргели и преси. От друга страна, в основата на чилийския износ за България на стойност 315,7 млн. долара е металът мед (96%), както и бутилирани вина, миди и сьомга. Чили също така е износител номер 1 на боровинки, грозде и тихоокеанска сьомга“, разказа пред Klassa.bg Гахардо. „Доколкото съм запознат, чилийски винарски фирми търсят дистрибутори в България, както и износители на пресни плодове. Сигурен съм, че има още много фирми с потенциал да изнасят за страната ви, които не разполагат с информация за пазара. Нашата задача е да представим подобаващо България като техен потенциален бизнес партньор“, добави още той. „От една страна, Чили е интересен пазар за българските бизнеси в сферата на търговията с вино, риба и морски продукти, сушени плодове и ядки, както и цветни метали и в частност мед.
Чилийският пазар е интересен и за нашите ИТ специалисти като нови възможности за експанзия, защото това е сектор, в който Чили търси и външни ресурси и предлага атрактивни условия за нови компании и държавни субсидии по такива проекти“, разказа за Klassa.bg Георги Крумов, почетен консул на Република Чили у нас. Реципрочно България е интересна за Чили не само като търговски партньор – ние сме много примамлива възможност за инвестиции от страна на чилийски бизнесмени в сферата на високите технологии. Защо да не добавим към отношенията между двете страни и културния „пазар“ – в страната ни са изключително популярни чилийски автори (като Исабел Алиенде), испаноезични филми, музика и танци. Културният обмен също е вид търговски обмен и не е за подценяване, сподели още той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: