Как малка Исландия се справи с кризата

Ройтерс

Европейските икономики, борещи се с тежки проблеми, трябва да се обърнат към малката Исландия като модел за управление на кризата и бързо възстановяване на растежа и най-вече - за спечелването на обществена подкрепа за политика на умерени икономии, каза исландският премиер Йохана Сигудардотир.

При възстановяването си от срива от 2008 г. островът, разположен в северната част на Атлантическия океан, имаше едно голямо предимство, което еврозоната няма - собствена валута.

Все пак, заяви Сигудардотир пред Ройтерс, исландската рецепта от мерки за икономии и нетрадиционни политики като опрощаване на частните дългове и защита на социалните плащания (доколкото е възможно) може да предложи някои поуки за страните от еврозоната.

“Според нас, а и според Международния валутен фонд (МВФ), нашият случай може да бъде ролеви модел за някои страни, които сега са в криза. През последните години се срещнах с няколко европейски лидери, някои от Гърция, и мнозина премиери бяха изненадани от икономическия ни обрат и попитаха как сме го постигнали”, каза премиерът в едно от редките си интервюта.

През 2008 г. исландският банков сектор се срина, подобен шок преживя и членката на еврозоната Ирландия, а сега точно това се опитва да избегне Испания. МВФ и други кредитори трябваше да спасяват Исландия, която остава извън Европейския съюз, а икономиката на страната се сви с над 10% през 2009 г. и 2010 г.

И докато гърците преминават през пета година на рецесия, задълбочавана от наказателните мерки за икономии, Исландия се върна към растежа само след две години, насочвайки се към намаляване на пропастта между бедни и богати.

Социалдемократката Сигудардотир стана премиер през 2009 г., когато правителството, управлявало в периода на срива, падна от власт след седмици на масови протести. “Лекарството”, което нейното правителство използва, засегна много голяма част от 320 000-те жители на страната, а държавните разходи бяха рязко свити. Все пак отливът на гласоподаватели бе малък и като цяло избирателите приеха необходимостта от ограничени мерки за икономии.

В Гърция, тъкмо обратното, радикалната лява опозиционна партия, която отхвърля условията за икономии по спасителния план за Атина на ЕС и МВФ, увеличи популярността си, а изборите в неделя вероятно няма да разрешат опасната политическа безизходица в страната.

“Да се засили дисциплината и да се намалят държавните разходи, като в същото време се поддържа силна система на социално подпомагане - това е, което трябва да се направи, за да бъде получена широка обществена подкрепа за подобни мерки”, каза Сигудардотир, бивша стюардеса и синдикален активист, навлязъл в политиката.

След отминаването на кризата сега страната разработва планове за облекчаване на капиталовия контрол и разпродаване на дялове от една от банките, които правителството национализира в разгара на кризата, посочва премиерът в интервюто, излъчено в Норвегия в началото на тази седмица.

Сравненията обаче стигат само до тук. Икономиката на Исландия е много по-добре управлявана от гръцката, която е измъчвана от неефективност и корупция. Исландската крона, която загуби две трети от стойността си в периода на кризата, принуждавайки правителството да въведе капиталов контрол, за да стабилизира валутата, остава с 20% по-евтина спрямо еврото в сравнение с предкризисните курсове. Този факт даде полезен тласък на международната конкурентоспособност на страната - нещо, което никоя страна от еврозоната не може да си позволи.

Рецептата

Докато много от проблемите на еврозоната се дължат на твърде високите равнища на държавни дългове, неприятностите на Исландия бяха причинени от нейните банки. До 2008 г. банковите баланси превишиха над 10 пъти целия годишен брутен вътрешен продукт на страната, голяма част от активите бяха в чуждестранни валути и гарантирани с краткосрочни кредитни книжа.

Когато след фалита на “Лемън брадърс” финансовите пазари се сринаха, водещите исландски банки ...

Свързани новини: