Даниел Вълчев ме покани и приех, вярвайки, че създаваме силна десница

Господин Янчев, участието ви в Инициативния комитет за създаване на партия “Движение България на гражданите” първи политически опит ли е, или сте бил и в други партии?   Не, не е първи опит. Бях член на ДСБ и регионален координатор на партията във Велико Търново.   Защо се отказахте?   Причините са повече от една. Но основното е, че българската десница, особено в последните години, показа, че не е ефективна, показа, че това, с което се занимават, са преговори помежду си. Т.е. новините, които българската десница, в това число и ДСБ, генерираше, огромната част бяха коалиционни преговори. Считам, че имаме емпирични доказателства, че това не дава резултат.   Мисля, че няма нищо страшно и нищо лошо десните хора в България да учредим една силна българска десница. Десните хора в България заслужаваме да има една десница, която да има реални претенции за управлението на страната и да излезе най-накрая от разговора за бариерата от 4 процента.   Т.е. вие смятате, че движението на Меглена Кунева ще се превърне в автентична десница, за сметка на СДС и ДСБ, например?   Да, така мисля. Разбирам, че за улеснение хората обичат да използват определения на десницата като автентична, популистка и прочие. Не мисля, че тези понятия дават нещо на гражданите. Смятам, че това, от което има нужда България, е силна десница. И в “България на гражданите” можем да постигнем това.   Кога напуснахте ДСБ?   Преди около два месеца.   Това се случи спонтанно, или след срещи с госпожа Кунева и нейните сподвижници?   Не беше спонтанно. Преди президентските или местните избори достигнах сам до анализа, който направих пред вас. Бяхме обаче в предизборна обстановка. В края на краищата да направя промяна, за себе си, реших след местните избори.   Защо не напуснахте ДСБ в края на миналата година, след като сте узрял за това решение след местните избори, а изчакахте половин година?   Считам, че така беше по-нормално. Това, което бях решил, беше да напусна шест месеца след изборите. Но не съм споделял това си решение широко. Бях решил да мина на по-пасивна позиция. Но след като проведох разговори и със съмишленици от ДСБ, и със съграждани от Велико Търново, и след като има "България на гражданите", реших да се присъединя.   Какво ви подтикна да се включите в Инициативния комитет направо, а не да се присъедините, но на по-пасивна позиция, каквато сте обмислял преди това?   Бях поканен. Истината е, че Даниел Вълчев ми се обади по телефона и ме попита дали бих искал да стана част от Инициативния комитет на “Движение България на гражданите” и аз приех, защото не съм човек, който бяга от отговорност или от работа.   Политически амбиции имате ли?   Да, разбира се. Аз съм бил кандидат и до момента – два пъти – в листите на ДСБ през 2005 година бях девети, а през 2009 - четвърти. Но никога, когато съм решавал да се кандидатирам, не е било самоцелно. Искал съм да опитам да постигна нещо съвсем конкретно. Тъй като съм учител, ме интересува реформата в образованието. Там мога да бъда много конкретен. И ето ви още една причина – в "България на гражданите" аз се чувствам много комфортно, защото обявихме няколко пъти, че образованието е наш основен приоритет.   Казахте, че имате конкретни идеи за образователната политика. Какви са те?   На първо място искам да кажа, че е след 2008 година реформата в средното образование беше спряна. Тя трябва да бъде продължена. Качеството на образованието, което отделните училища предлагаме, все още не е обвързано с финансирането. Тази стъпка, за която вече сме готови, имам предвид – образователните институции, трябва да бъде направена. Т.е. да бъде финансиран не само броят на учениците в едно училище, но и качеството на образователния продукт. Това е обвързано, разбира се, и с външното оценяване. Застъпвам тази теза от поне две години насам.   Участвахте ли в учителската стачка, по времето, когато образователен министър беше Даниел Вълчев?   Участвах. Но, вижте, учителите, които участвахме тогава, имахме различни мотиви. Това, на което аз държах, беше реформата да започне. В края на краищата, това, което ще кажа, може да се стори като невероятен прочит на учителската стачка, но усилието, което направихме, доведе до започването на нещо много важно. Само няколко месеца по-късно бяха въведени делегираните бюджети. Днес ще бъде много добра стъпка ако и частните училища бъдат допуснати до публичното финансиране. Нещо, за което дори Министерството на образованието, в момента е готово, но очевидно правителството не е готово. Аз нямам личен интерес, защото работя в публично училище, но смятам, че ще бъде полезна стъпка. Моделът е приложен във Великобритания и САЩ.   Когато управляваше Тройната коалиция – ДПС, НДСВ и БСП, вие сте бил член на ДСБ. Бяхте ли съгласен с управлението или бяхте опозиция?   Не бях съгласен, разбира се. Бях опозиция.   Дарения на “България на гражданите” правил ли сте? Питам ви, защото ръководството на сдружението твърди, че се издържат предимно от това?   Не, лично аз директни дарения не съм правил. Но, когато ми се е налагало да пътувам или да правя други дребни харчове в последните месеци – от април насам, откакто се оформи екипа на сдружението, съм ги поемал със собствени средства.   Каква ще бъде реакцията ви, ако ръководството на “България на гражданите” реши да се коалира с БСП или с ГЕРБ след парламентарните избори?   Този въпрос, съгласен съм, че с какъвто и да е от двата отговора, представлява интерес, но той в случая трябва да отбележим, че всяка политическа партия се стреми към успех. Въпросът действа зле, когато започне да бъде обсъждан една година преди изборите, в общо взето предизборна обстановка. Това не е въпросът, който трябва да интересува политическите партии.   А не смятате ли, че това все пак е въпросът, който интересува потенциалните ви избиратели?   Работим и ще направим всичко възможно тези хипотези да не бъдат актуални.   Ако “България на гражданите” все пак направят коалиция с БСП или с ГЕРБ, вие лично, като гражданин, ще си оттеглите ли подкрепата от този проект?   Моят отговор в момента е, че тъй като такива хипотези няма, ние работим за победа.   Имате ли спомен какво правихте на 7 юни 1990 година?   Би трябвало да съм бил или в осми или в девети клас. Вероятно съм бил на училище, ако е било работен ден. Извинявайте, понеже съм историк по образование, не се сещам коя дата е тази?*   * Кадрите, излъчени на представянето на инициативния комитет на “Движение България на гражданите” бяха именно от многохилядния митинг на СДС от 7 юни 1990 година на бул. “Цариградско шосе” и Орлов мост.

Прочети цялата новина

Свързани новини: