Ахмадинеджад не иска просто да изчезне

Асошиейтед прес

Иранският президент съвсем не изглеждаше като залязваща политическа звезда на посветената на въпроси на сигурността среща на върха на ШОС в Пекин миналата седмица. Лидерите на Китай и Русия откъснаха от времето си за лични срещи с Махмуд Ахмадинеджад и му предоставиха възможност да даде гласност на любимите си теории за Запада.

Но Ахмадинеджад винаги изглежда с възстановени сили, когато е на път. Родината му е мястото, където политическите му рани са най-очевидни и където приближаващият край на манданата му вече се включва в сметки с доста висок залог.

Някога любимият син на иранската теокрация - нейният разпален популист в яке на обикновен човек или в костюм конфекция, носен от бюрократите, сега “накуцва” към последната година от мандата си изключително отслабен и в неочакваната позиция на аутсайдер сред хардлайнерите.

“Може да е трудно за вярване за онези, които едва обръщат внимание на иранската политическа сцена, но Ахмадинеджад се очерта - донякъде в процеса на елиминация - като умерен политик в сравнение с архиконсерваторите от управляващия режим”, заяви Салман Шейх, ръководителят на център “Брукингс - Доха” в Катар.

“Реформистите и опозицията бяха разбити или накарани да млъкнат”, добави той. “Това остави на сцената Ахмадинеджад и огромното му политическо его.”

Миналата година Ахмадинеджад загуби битката за надмощие с управляващия режим, който му помогна да се издигне от почти пълната неизвестност в градския съвет на Техеран и го подкрепяше през 2009г. по време на масовите вълнения след спорното му преизбиране.

Но той все още има в запас известни политически муниции. Начинът, по който ще ги използва, ще даде тон на вътрешните политически решения в Иран, който се бори с въпроси от типа на: колко големи отстъпки да направи в ядрената безизходица със Запада, как да противодейства на разширяващите се санкции и какво да прави с войнствения и амбициозен Ахмадинеджад след изборите за негов приемник през юни 2013.

Основен елемент е, казват аналитици, дали Ахмадинеджад отново ще оспори безграничните правомощия на върховния лидер аятолах Али Хаменей и поддръжниците му начело с Революционната гвардия. Враждата започна миналата година с опита на Ахмадинеджад да засили влиянието на президентската институция върху ключови области като разузнаването и външните работи, които са изцяло в ръцете на духовенството.

Тази битка е загубена. Все пак Ахмадинеджад все още разполага с възможността да се бори за свой политически съюзник на президентските избори следващата година, която ще бъде последната му на поста заради ограниченията в мандатите. Той може също така да се опита да раздвижи позицията на Иран в ядрените преговори със САЩ и другите световни сили, които започнаха тази седмица в Москва.

Смята се за възможно Ахмадинеджад да е по-отворен за сделки с Вашингтон, които биха задоволили и двете страни: позволение за Иран да продължи да обогатява уран до определено ниво за реакторно гориво, но с повече възможности за инспекции на ООН. Преговорите обаче са изцяло надзиравани от управляващия режим. Някои аналитици дори твърдят, че е възможно Хаменей да иска да избегне евентуален напредък със Запада, докато не изтече мандатът на Ахмадинеджад, от страх че той би могъл да го използва като свое политическо предимство.

“Ахмадинеджад е човек без власт и режимът иска това да продължи така”, казва Мехрзад Боруджерди, професор от Сиракюзкия университет, който следи събитията в Иран. “Те искат да го държат на къс повод. Той обаче ще се дърпа. Това е класическият случай на слаб пост, заеман от силна личност.”

Президентът на Иран отговаря за основните икономически въпроси и редица всекидневни дела. Но главните решения, от външните работи до военните въпроси, се контролират от теокрацията. На това Ахмадинеджад заложи злополучно миналата година.

Десетки от съюзниците на Ахмадинеджад бяха арестувани ...

Свързани новини: