Доцент д-р Бойко Коруков, изпълнителен директор на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”: Не може с малък бюджет да се искат високи здравни услуги

- Как приемате лансираната от НЗОК идея парите да вървят след пациента, доц. Коруков?
- Добра е, стига ние, българите, които сме факири на модификациите, да не я изродим. В своя замисъл тя има голяма доза заряд на селекция, на пазар. Знаете, че вече здравната услуга се подчинява на пазарната конюнктура, въпреки че до известна степен този пазар е ограничен от така наречените, по-рано делегирани, а сега прогнозни бюджети. Има и своите малки капани. Те се крият в остойностяването на различните клинични пътеки. Там, колкото и да са положени усилия, има диспропорции. Болшинството от тях са подценени. Една малка част са оценени и една съвсем малка част са надценени. В такъв случай има опасност да се получи селекция на пациентите, тоест тези, които не водят след себе си доста пари, просто да бъдат отклонявани, или пък тези, които генерират много по-големи разходи, също да бъдат отклонявани. А това ще доведе до промяна на пациентопотока - тежко болните, неосигурените, болните, които изразходват по-голям финансов ресурс, да се насочват към други звена. Ние дори вчера изпратихме отговор на едно писмо на здравната каса за списък на пациенти, които многократно надхвърлят стойността на клиничната пътека, по която са приети. Говоря за 5, 6, 7 до 10 пъти над тази стойност. Никой не ги покрива. Изключая това перо, с което МЗ финансира най-тежко болните в интензивните легла. Знаете, че има разпределени, за всяка една от големите болници, включително и областните, тази дейност се подпомага от министерството и това е балансът. Най-трудоемките, най-тежащите финансово на болниците - с тях как да се справим? Другите пациенти, които идват с парите си, те няма да бъдат проблем. Като цяло идеята е добра, стига да се разработи. Доколкото знам до края на месеца управителят на касата д-р Пламен Цеков се е ангажирал да лансира тази идея под формата на проект, който да се дискутира и в БЛС, и в другите структури, за да се прецени добра ли е идеята, има ли необходимост нещо да се допълни. Как ще се приеме и предполагам, че след това ще се пристъпи към действие.

- В момента концентрацията на болници у нас е съсредоточена в София, Пловдив, Варна и Плевен. Подобно решение няма ли да допринесе за още по-отчетливо открояване на този дисбаланс?
- Има и такъв елемент, но без да е приета здравната карта на България и без да е приета стратегията на страната много трудно се правят стъпки, които да са съобразени със стратегията. Има такава опасност. От друга страна обаче, в немалка част на различни звена започва да се чувства остър недостиг на специалисти. В такъв случай какво може да предложи на хората едно здравно заведение, на което отвън пише болница, а вътре няма специалисти?

- Споменахте здравна карта, но не смятате ли, че след смяната на министъра на здравеопазването темата за здравната карта на България зае второстепенно място?
- Тези чести смени в министерството объркват графика. Трябва да има единна цел, която да се преследва, независимо кой е министър. Тази смяна не е много добра от гледна точка на приемствеността, тъй като на всеки един новопостъпил министър му е необходимо технологично време от поне два-три месеца, за да може да се запознае с нормативната база в министерството и в здравеопазването. Неслучайно това е един от най-трудните министерски постове.

- Ваши колеги изказаха опасения, че могат да се регистрират свръххоспитализации ...
- Ние само за май месец имаме не свръххоспитализации, но надлимитни средства, които сме изразходили. Тоест ние сме приели повече пациенти от това, което ни се полага. Тук е проблемът. От една страна, пациентите имат право на избор. От друга страна, пък ние имаме прогнозируем бюджет, който трябва да спазваме. Все пак трябва да има финансова дисциплина в условията на криза. Естествено това в никакъв случай няма да ни накара, независимо от трудностите, да намалим потока на спешноболните, на болните деца, на онкоболните, които в ИСУЛ са един голям контингент. Знаете, че там се следват едни определени схеми в химиотерапията и лъчетерапията. Те не се съобразяват с тези прогнозируеми бюджети. Същевременно държим тясна връзка със столична здравноосигурителна каса. Информираме ги, когато имат възможност, и дай Боже да имат, да платят това свръхизползване на прогнозируемите бюджети. Така или иначе ние сме ги дали тези пари за лечение на болни. Дали ще се дадат тук или на друго място е все едно. Проблемът е, че ние сме една от търсените болници. В последните пет години имаме използваемост на легловия фонд, която варира от 91 до 96 %.

- Възможно ли е да се намери по-добър баланс при разпределянето на парите за клинични пътеки?
- Това е изключително трудна задача. Знаете, че има различни лобита. В зависимост от това кое лоби надделее - по-голямото парче баница отива при него. Например аз няма да говоря за хирургичните пътеки, защото съм хирург, но бих казал, че педиатричните пътеки са изключително ниски. А знаете, че ние се стопяваме като нация. Това ли ни е отношението към бъдещето на България? Има и редица други специалности, които действително са ощетени. Много трудно става балансирането на различните интереси. Баницата е една и въпросът е в разделянето й. Виждате, че през последните години в София не можем да оставим пазара да диктува броя на лечебните заведения. Ние по брой на лечебни заведения сме на първите места в Европа, но значи ли това, че сме първи в Европа по качеството на медицинската помощ. Всички анкети, които се провеждат, се вижда, че пациентите, но и лекарите, които работят в системата, не одобряват тази система. Ние диагнозата сме я поставили. Тази система, която в момента работи, има много минуси и държим да се промени. Докато не променим системата, ще работим с това неудовлетворение - и от страна на пациентите, и от страна на лекарите.

- И понеже тук става дума за пари - справедливо ли се разпределят средствата в здравеопазването?
- Не само за пари. Ако вие направите анкета сред управители на големи болници, да речем и в Персийския залив, в богатите на петрол страни и те вероятно ще ви кажат, че не им стигат парите. И в най-бедните страни е същото. Парите винаги не достигат. Въпросът е какво качество на здравната помощ се постига срещу тези пари. Според Спиноза най-доброто качество на парите е тяхното количество. И количеството на парите безспорно влияе, но и рационалното им разпределение е от голямо значение.

- Държавата дава толкова, колкото може да си позволи. Какво би могло да се направи за по-рационално разпределение на средствата за здравеопазване, които се заделят в България?
- Не съм съгласен, че държавата не може да си позволи повече. Вие като си получите заплатата, вкъщи разпределяте семейния бюджет по приоритети – за храна, за облекло, за апартамента, за колата. След като сте отчели, че едно такова перо като здравеопазването ви е приоритет и му давате процент, който е най-ниският в Европа - моля ви, тогава поне да имате достойнството да изисквате толкова, колкото можете да получите срещу средствата, които сте дали. Не може да ни се дава африкански бюджет, а да се искат средноевропейски стойности на здравните услуги. Няма как да го направим. Не сме факири.

- Да се върнем на рационалното изразходване на средствата ...
- Ще ви кажа за нашата си къща, за ИСУЛ. Все още има неща, които могат да се оптимизират, но крайният продукт трябва да се обвърже с качеството на работа. За съжаление в момента крайният продукт се отбелязва само по количество. Нямаме индикатор за качество – как са ви оперирали в болница Х, в болница У и в болница Z. Касата ви заплаща една и съща сума. Има доста механизми в болницата, които биха могли да се пипнат, за да може да се оптимизира използването на средства. Ще ви дам пример. Миналата година се наложи да повишим заплатите на едно от звената специалности, които са кът в цялата държава. За да им дадете на тях повече, трябва да вземете от другаде. Ние направихме такава гъвкава система, при която просто съкратихме един екип, който денонощно работеше цялата година, и това ни донесе един икономически ефект, който ни позволи да повишим заплатите на останалите колеги. Да не се налага те да ходят допълнително да си доработват в друга болница. Знаете, че това е масова практика. Особено при специалностите, които са дефицитни – патоанатоми, анестезиолози, микробилози. Ние разработихме системата така, че нашите хора да си получават тези пари, дори и допълнително, но доработвайки тези пари тук в ИСУЛ.

- С по-високи заплати вие се стремите да запазите водещите си специалисти, но виждате, че в „Пирогов“ гръмна скандал за допълнително получавани пари, за бонуси. Но не се ли опасявате и от възможността да обвинят и вас, че раздавате бонуси?
- Ако си спомняте преди две години се беше завихрил скандал с прословутите 70 000 лева заплата на директори на университетски болници. Ако оставим нонсенса - това не е дори и годишен доход. В рамките на шегата - ще ни създаде проблеми със собствените съпруги, тъй като те веднага ще попитат къде е остатъкът от парите. За такива изказвания човекът, който ги лансира, трябва добре да се обоснове. Това е абсолютен нонсенс. Има еднотипен договор между министъра на здравеопазването и директорите на болниците. Заплатите им не могат да надхвърлят 12 минимални заплати. В същото време заплатата на директора е обвързана със средната работна заплата на болницата. Преди 6 години поех тази болница и тя беше двойно по-ниска и съответно и моята заплата беше двойно по-ниска. Сега като увеличихме заплатите, се увеличи и моята заплата. Трябва да има стимул. Но заплатите са в много пъти по-ниски от заплатите на колеги в която и да е държава в Европа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: