Какво ще стане с Азия при евентуален срив на Европа?

Изборите в Гърция поуспокоиха опасенията от разпространението на европейската финансова зараза към Азия, поне засега. Но при назряващите неприятности в Испания, доходността по чиито облигации скочи във вторник, както и предстоящите в Гърция нови болезнени съкращения, за да се изпълнят бюджетните цели до септември, мнозина се питат коя азиатска държава е най-уязвима, в случай че европейската икономика и финансова система най-накрая се пропукат.
Кризата от 2008 г. показа, че макар цяла Азия да страда от сътресенията в световната икономика, силата на удара варира в зависимост от това, кои страни имат най-голям обем търговия и финансови връзки с останалата част на света и кои са най-добре подготвени с големи валутни резерви, пълни държавни хазни и възможност за понижаване на лихвите. Като цяло регионът има по-голяма свобода на действие от Запада да реагира чрез паричната политика и публичните разходи. Забелязват се обаче някои нови проблеми от 2008 г. насам и редица държави, най-вече Индия, Виетнам и Япония, са в по-лоша форма да посрещнат бурята. „Както видяхме с Lehman Brothers, когато глобалната финансова система колабира, никой не може да се скрие от ефектите в краткосрочен план“, казва Ричард Джерам от Bank of Singapore. При подобен сценарий, който според анализатори все още не е изключен, ако Гърция не изпълни ангажиментите си и напусне еврозоната или ако Испания и Италия поискат спасителен план, който Европа не може да си позволи, азиатските акции и валути ще поевтинеят, морските пътища ще опустеят, а потребителското и бизнес кредитирането ще намалеят, което ще забави растежа.
Азиатските икономики, които разчитат най-много на търговията, като например Сингапур, Хонконг, Южна Корея, Япония, Тайван, Тайланд и Малайзия, вероятно ще понесат по-тежък удар в случай на европейски срив. Силният износ на Южна Корея в областта на автомобилите и смартфоните заема 50% от нейния БВП. В Тайван делът на експорта е 70%. „ЕС все още е огромен пазар за стоките на региона и не може лесно да се замени с други или поне не в краткосрочен план“, смята Санджай Матур от RBS. Икономиките, които разчитат на международни банкови финанси и инвестиции, също ще изпитат натиск. МВФ изчислява, че по време на кризата през 2008 г. при всеки 1% оттегляне на заеми от чужди банки за Азия местните кредитори са ги последвали със свиване на кредитирането с 0,6%, което лишава малките предприятия и износителите от ресурс. Като финансови центрове Сингапур и Хонконг са с особено силно представителство на европейските банки и ще загубят работни места. Малайзия има банкови кредити от Европа на стойност 20% от БВП, което е висок процент за региона. Китай със своята затворена финансова система е по-защитен.
Някои от най-уязвимите икономики по линия на търговията и финансите си разполагат със средства да избегнат кризата. Хонконг и Сингапур имат големи резерви за черни дни, с които да подпомогнат домакинствата и предприятията. Други страни предприеха предохранителни мерки след 2008 г. за евентуално ново влошаване на условията. След като понесе изтичане на капитал от финансовата си система и 50-процентно поевтиняване на валутата си при последната световна икономическа криза, Южна Корея сега има повече резерви и банковата й система не разчита толкова на краткосрочно външно финансиране. В същото време Тайланд увеличи минималната заплата, за да защити домакинствата, ако износът намалее. Но много други азиатски държави разполагат с по-малко възможности, отколкото през 2008 г. и 2009 г., когато страни като Индия, Китай и Индонезия разчитаха на стимули или на големите си вътрешни потребителски пазари да им помогнат във възстановяването.
Япония е ограничена от държавния си дълг от над 200% от БВП. Освен това страната няма особена свобода на действие в паричната политика предвид свръхниските лихви и програмата на централната банка за закупуване на облигации. Япония се опасява, че валутата й ще поскъпне още повече при паника на пазарите, което ще доведе до спад на износа заради слабото търсене от Европа.
Индия също е по-уязвима, отколкото през 2008 г. Дефицитът по текущата й сметка е по-висок, което означава, че финансовата й система черпи повече външен капитал. Това ще е трудно, когато световните пазари са парализирани. Публичният дълг също нарасна, което затруднява Делхи да приложи пакет от стимули. Централната банка е хваната между спадащ ръст и постоянно висока инфлация, което ограничава възможността за смъкване на лихвите. Валутните резерви са се свили. Виетнам се бори с бавен ръст и висока инфлация и за разлика от Индия силно разчита на износа за Европа, който е 13% от БВП. Виетнамските банки са под натиск от огромното увеличение на кредитирането през 2009 г., което затруднява предприемането на нови стимули. Въпреки че има достатъчно средства да предприеме ново ударно подпомагане, Китай показа, че предпочита по-бавен и устойчив ръст. Ако страната не пусне в ход схема за насърчаване на активността, това ще означава по-слабо стимулиране на съседните икономики, включително износители на суровини като Австралия и Малайзия.
Разбира се, европейската катастрофа може да се избегне, както показаха изборите в Гърция. Еврото оцеля, несигурността остава, Европа остава в рецесия, а светът избегна финансов апокалипсис. Ако сценарият се задържи, Азия вероятно ще продължи обичайния си ход. „Азия е в много добри позиции за умерено лоша картина в Европа“, смята Джерам.

По в. „Уолстрийт джърнъл“

Прочети цялата новина

Свързани новини: