06/20/12 00:36
(http://e-vestnik.bg/)

Русия - нито с Изтока, нито със Запада

в. Комерсант

Путин срещу Обама. Колаж: рийдингийгъл

Владимир Путин приключи първата си обиколка в чужбина; коментаторите по навик влязоха в ролята на врачки и взеха да гледат на маршрути. Какво ли значи изборът на една или друга столица от гледище на приоритетите? Изобщо какъв курс - прозападен или антизападен (произточен), се очаква да следва новият стар президент? Занимание без смисъл. Колкото до приоритетите, географски посещенията са разпределени майсторски и политкоректно: всичко е логично и предвидимо, всичко е важно, но не и твърде показателно. А противопоставянето между Запада и Изтока - нека го забравим съвсем, поне в контекста на външнополитическата ориентация.

Путин впрочем постъпи оригинално: символизмът не бе в това къде заминава, а в това къде е отказал да замине. В Кемп Дейвид при Обама - за да си го върне, загдето американският лидер няма да дойде през септември във Владивосток за срещата на върха на АТИС. Съвсем както си уреждат сметките криминалните босове. Никаква стратегия обаче - всичко е само лично.

*За начало да посочим, че Запад вече няма - в смисъл че я няма политическата общност, с която сме свикнали. Запазено е културно-историческото пространство, макар че и то ще се мени според демографските промени в Америка и Европа (където расте делът на населението с неевропейски традиции). Тесен политически съюз обаче имаше де факто само през втората половина от 19-и век. Преди това западните държави често и с охота воюваха помежду си - единствено разгромът на нацизма и заплахата от комунизма успяха да сплотят изконни противници като Франция, Германия, Великобритания, Испания, САЩ и т. н.

Обединени, както се смяташе, въз основа на общите ценности. Но твърде недемократичният характер на страни като Испания, Португалия, Турция и Южна Корея не им попречи тогава да стоят рамо до рамо с истинските демокрации, изправени срещу “червената заплаха”. За да сме честни, ще посочим, че Вашингтон и напредничавите европейски столици винаги се чувстваха леко неудобно от факта, че са принудени да сътрудничат с автократи и горещо приветстваха промените в тези страни през 70-те.

При всяко положение крахът на Съветския съюз премахна основната причина за единството в западния свят - екзистенциалната заплаха изчезна. И щом премина първата еуфория от тържеството на западните ценности в края на 20-и век, се разбра, че остават далеч по-малко обединяващи моменти, отколкото изглеждаше.

Не че Европа и Америка се разминават толкова по интереси - те по-скоро заемат днес различни “етажи” в световната политика. САЩ като единствена свръхдържава се ръководят от глобална стратегия и проектират сила (във всичките й разновидности) по цялото земно кълбо. Европа все повече се затваря в себе си, свела своите амбиции до задоволяване на собствените си икономически и политически нужди - сиреч се ориентира главно към граничещия с нея регион, към своята “близка чужбина”.

Разликата в стратегическите хоризонти повлиява и политическия манталитет: Новият свят все още разчита на традиционната сила, а Старият предпочита “меката”. И едните, и другите обаче срещат сериозни проблеми. Американците разбраха колко е ограничен ефектът и от най-голямата военна мощ (невъзможно е да постигнат победа в Ирак или Афганистан), а омайната притегателност на Европа (основа на “мекото” й влияние) пострада от тежката криза в ЕС.

Двата бряга на Атлантика все още членуват в един и същ военнополитически алианс и неуморно подчертават колко е значим и нерушим. Но въпреки бодрите изявления за светлото бъдеще на НАТО не се очерта никаква ясна мисия, ...

Публикувана на 06/20/12 00:36 http://e-vestnik.bg/14910/rusiya-nito-s-iztoka-nito-sas-zapada/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване