Управляващите помнят, че екопротести свалиха Тодор Живков и спряха Закона за горите

Г-н Костов, разбрахме, че сте присъствал на първата среща в земеделското министерство между еколозите и представители на инвеститорите, които още не могат да се разберат за промените в Закона за горите, които се отнасят до ски строежите в планините. Какво се случи на тази среща?   Има дискусия, има желание за разбирателство. Опитват се всички страни да покажат добрата страна на техните предложения. Не е моя работа да обявявам нещо ще се случи ли или не, но има сериозен напредък поне по отношение на текстовете, които предизвикват недоволство.   Протестът на "Орлов мост", ако трябва да бъдем откровени, беше израз на негодувание от липсата на диалог. Аз мисля, че този сигнал беше доловен от управляващите и законът беше спрян. Ако си спомняте, екологичните движения свалиха Тодор Живков. Едни млади хора се събират, приказват си какво ли не, но всъщност си приказват против властта. [div class='left_orange']Кой е Георги Костов Доц. д-р Георги Костов преподава в Лесотехническия университет от 1988 година. Много от природозащитниците и еколозите с университетско образование, стоящи зад популярни зелени НПО-та, са негови студенти, включително Тома Белев. През 2003 г. Георги Костов става ръководител на катедра “Лесовъдство” в Лесотехническия университет. Той участва в осъществяването на международни проекти, свързани с развитието на горите и националните паркове в България. Още[class='left_orange' div] В българските очи богатите не са добри, а и те наистина не са добри. Нашите “богати” не са като американските. Затова много малко му трябва на българина от психологическа гледна точка да се ядоса на богатите. А взаимната обвързаност на политиците с основните икономически субекти, те са основно финансови, е много, много силна. Освен това няма малко корумпирани, както няма малко бременни.   Ще обясните ли какви ще са последствията, ако Законът за горите остане във вида, гласуван от парламента преди седмица?   Трябва да се знае, че в България имаме три вида територии – земеделски, горски и урбанизирани (селища и селищни образования). Горските територии не са задължително гори. От 4.2 млн. хектара горски територии 3.6 млн. хектара са гора, а 600 хиляди са безлесни територии, горски пътища, поляни, ливади, дивечови ниви, постройки и т.н.   Това, което имахме предвид, като внасяхме Закона за горите, бе всички линейни обекти – електропроводи, писти, въжени линии, противопожарни просеки и т.н. да се третират по един и същ начин и да останат горски територии. Един електропровод, ако той минава през такава горска територия и ние я изключим от горския фонд, преобразуваме я в урбанизирана, този електропровод след време ще изгуби своя смисъл. Но земята няма да може да се преобразува обратно в горска територия. Ето, електропроводите от АЕЦ “Козлодуй” вече губят своето значение, а те заемат огромни територии. А пък 60-80 години за живота на гората са нищо, за разлика от човешкия живот. По същия начин лифтовете могат да загубят икономическия си смисъл. Ако не са горска територия, а са урбанизирана – върху тях може да се строи всичко друго – завод, хотел, депо за отпадъци, пречиствателна станция и т.н. Ако е горска територия, нищо друго не може да се строи.   Всички сме наясно с ползата от запазването на публичната собственост върху горите, които ще се изсекат за изграждането на писти. Ако по това предложение има консенсус, отпадането на таксата за смяната на статута от горска в урбанизирана ли е проблемът?   Когато се сменя предназначението на една територия – земеделска или горска, в урбанизирана, защото обратният случай не съществува, а и това е историята – селищата се разрастват, цялото общество губи от този обществен ресурс. На нивата няма да се произвежда храна, горската територия няма да произвежда вода, въздух, гледка. Цялото общество губи. И затова се въвежда тази еднократна такса. Това е компенсация за загубата на този обществен ресурс.   Размерът на таксите ли е проблемът – прекалено са високи, не са адекватни?   Таксите са актуализирани през 2011 г. с наредба и абсолютно отговарят на пазарната конюнктура към този момент. Не мисля, че проблемът се корени в таксата за смяна на предназначението. Трябва да знаете, че 10-годишното наемно право (сервитут) е равно на таксата за смяна на предназначението на земята т.е. сумата е една и съща. Ако искате да смените предназначението – това вече не е е горска територия. Ако го вземете под наем за 10 години, то все още е горска територия. И в двата случая паричната компенсация е една и съща. Затова не мисля, че “там е заровено кучето”.   Къде е заровено кучето?   Ако трябва да бъда откровен, отклонява се вниманието на обществеността от по-сериозни промени, които по-малко се виждат. Някои от промените Зелените ги видяха и те бяха върнати. Става въпрос за три от четирите спорни точки, на които няма да се спирам.   Един от проблемите е именно с изключването на горски територии без смяна на тяхното предназначение. В закона беше вкарано освен за ски писти и влекове, това да е позволено и за “открити съоръжения за спорт и културно-исторически дейности, религиозни нужди, както и за спомагателните им постройки”. Тъй като няма яснота по този текст, няма тълкуване на тази формулировка, в гората може да изникне какво ли не – голф игрище, открита джамия, открита църква, открит пазар...Мисля, че тези текстове трябва да отпаднат. Трябва да отпадне и възможността да се изграждат лифт станции на горски територии без да им се сменя предназначението, защото това е сериозно строителство. Освен това те не трябва да се строят в защитени територии, докато за лифт, например, може да се направи изключение.   Да разбирам ли, че подкрепяте идеята да се облекчи изграждането на писти и лифтове в планините, но не и на други съоръжения?   Според мен лифтовете и пистите трябва да минат под един знаменател, но има един детайл, който трябва да се изясни. При това положение ще се учредява право на строеж на писта без смяна на предназначението на земята. Ако аз имам гора – аз си учредявам правото на строеж. Никой не може да ме спре в моята гора да кажа, че ще строя една писта и да изсека гората до голо. А все пак 10% от горите в България са частна собственост.   За да има сигурност, че не всички ще изсекат горите, за да вземат парите от дървесина, трябва да се въведе една практика, която я има в Западна Европа, не навсякъде – в Германия, например, да се въведе лимит на линейните съоръжения (лифтове, ски, електропроводи). Той може да бъде метри на хектар или квадратни метри на хектар. Това е едно решение на проблема.   Това го предложихте още в началото на годината на може би първото публично обсъждане на промените в Закона за горите, но тогава сякаш никой не ви чу. Сега имаше ли желание от двете страни да обмислят вашата идея?   Днес отново повдигнах въпроса и мисля, че ме чуха. По време на самия дебат може да се измисли и какъв да е лимитът на ски съоръженията. Зелените са скептични, че някой ще го контролира това в действителност. При добро желание на администрацията обаче това може да се случи.   Зелените повдигнаха и друг основателен въпрос, който подлежи на юридическо тълкуване. Да речем, че държавата учредява право на строеж за въжена линия с 50 стълба без да се сменя предназначението на земята под лифта. Под стълбовете има изкопи и се налива бетон. Ако вземеш площта на всеки стълб и ги сумираш, се получат 1000 кв.м. примерно. Ако обаче искаш да си построиш къща от 20 кв. м. - трябва да смениш предназначението на земята. Тук може да се извади аргумент, че целите на едното и на другото строителство са различни, но въпросът е: това не е ли неравнопоставеност на субектите? Това е въпрос на юридическо тълкуване.   За съжаление текстовете за ски строежите не са единственият проблем в Закона за горите. Има няколко текста, прокарани от Емил Димитров (депутат от ГЕРБ и зам.-шеф на парламентарната комисия по земеделие и гори – бел. ред.), единият от които го вкарва в сериозен конфликт на интереси. Той засяга промяна на Закона за лова (Димитров е концесионер на две от най-големите ловни стопанства в България - “Елен” край Етрополе и “Шерба” край Горен чифлик – бел. ред.). С параграф 49 от Закона за горите се променя чл. 37б от Закона за лова, който се отнася до парите от концесии на държавни дивечовъдни участъци. Според сега действащия регламент тези средства отиват в държавните горски предприятия и се изразходват за подпомагане на дивечовъдни участъци, които не са отдадени на концесия – те са публични или пък с изтекла концесия. Според предложението на Димитров парите ще отиват във всички държавни дивечовъдни участъци – т.е. дори и тези отдадени на концесия. Става въпрос за над 5 млн. годишно. Това е все едно хазяинът да връща парите за наем на наемателя. Емил Димитров е един от най-големите концесионери, а таксите, които плаща годишно, са около 600 хиляди.   Друг текст, който мина незабелязано покрай скандалите, отново внесен от Емил Димитров и Десислава Танева, е за правомощията на държавните горски предприятия. Става въпрос за параграф 32, с който се изменя чл. 165 от Закона за горите. Промяната гласи, че горските предприятия могат да извършват самостоятелно сеч до 30% от “годишното ползване за съответното териториално поделение”. Не става ясно дали тази сеч е част от планираната или над нея. Този неясен текст може да доведе до големи поразии.   Надявам се по време на дебатите тези текстове също да отпаднат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: