Глобата за работник без трудов договор е противоконституционна

Глобата за работещи без трудов договор, която залегна в последните поправки на Кодекса на труда, както някои от новите изисквания за представителност на работодателските организации, бяха обявени за противоконституционни. Текстовете предизвикаха остри спорове в парламента още при гласуването им, а през януари тази година депутати от БСП и ДПС сезираха Конституционния съд.   Един от отменените текстове предвиждаше работник без договор да се наказва с трикратния размер на личните осигурителни вноски за здравно и социално осигуряване, които да се внесат в негова полза. Според съда обаче този текст противоречи на чл. 16 от Конституцията, тъй като не защитава и не гарантира труда, а наказва работника или служителя. Освен това текстът не е в съответствие и с чл. 48 от Конституцията, защото държавата, вместо да изпълнява конституционното си задължение да полага грижи за осъществяване на правото на труд, налага административно-наказателна отговорност на служителя, който е предоставил работната си сила без да е сключил трудов договор.   “Каквато и да бъде оценката на поведението на работника или служителя, който предоставя работна сила без да е сключил трудов договор, нарушението, в което той се укорява, се отнася до задължения от частноправен характер. За неизпълнението на такъв вид задължение обаче не може да се налага административно наказание. По този начин чл. 414а от Кодекса на труда влиза в противоречие с основния принцип на правото за пропорционалност между вида на нарушението и наказването на неговия нарушител“, се казва в мотивите на съда.   “От друга страна, твърде изкуствено стои конструкцията глобата да се представя като форма на защита и опазване на интересите на санкционирания“, пише още в мотивите.   За противоконституционен е обявен и друг спорен текст в Кодекса на труда, който остави извън Националния съвет за тристранно сътрудничество Българската търговско-промишлена палата (БТТП). В закона беше записано, че представителните работодателски организации не могат да извършват дейности, които са изрично възложени само на тях със закон или нормативен акт. Палатата издава документи за временен внос и износ и някои сертификати.   Според съда това изискване е противоконституционно и противоречи на правото на сдружаване на работодателите, гарантирано в основния закон. Съдът не приема, че с този текст се цели ограничаване на зависимостта на работодателската организация от държавата, защото възлагането на държавни функции на организацията, когато е доброволно и с нейно съгласие, не може да представлява такова ограничаване.   Съдът преценява, че това изискване може да доведе до елиминиране от участие в тристранния диалог на определени работодателски организации чрез едностранното им възлагане от държавата осъществяването на държавни функции.   Според КС е нарушен и принципът на правовата държава, защото са нарушени правната сигурност и предвидимост като основни нейни характеристики.   За противоконституционен е обявен и още един текст, свързан с представителността на работодателските организации – изискването в тях да членуват браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица. Преди това се изискваше една организация да има най-малко 750 члена, всеки с наети най-малко 10 работници и служители и общо не по-малко от 15000 работници и служители. Сега обаче като критерий се залага само броят на работещите във фирмите хора.   “Докато при синдикалните организации този критерий е най-подходящия с оглед характера на интересите, които се защитават с тези сдружения на работниците и служителите, при работодателските организации поради спецификата на стопанските интереси, които са предмет на защита – оптимизация на условията за печалба, членството на работодатели би трябвало да бъде водещият критерий, наред с който броят на наетите осигурени лица ще определи значимостта на съответната работодателска организация и необходимостта от участието й в тристранния диалог на национално равнище“, пише в мотивите си съдът.   “Освен това, докато изискването за представителност при синдикалните организации е завишено с 50% относно броя на наетите осигурени лица, които членуват в тях, този критерий отбелязва увеличение съответно с около 7 пъти и 3.5 пъти в сравнение с предходната редакция за работодателските организации“, се казва още в мотивите.   В тях се посочва още, че “не само се завишават нормите за представителство, при това драстично, но и отпада като критерий броят на членовете-работодатели, което ще ограничи участието на организации на дребния бизнес в тристранния диалог“, пише още в мотивите.   “Когато се предвижда прекалено голям брой на осигурени лица като условие за национално представителство, без да се определя като изискване брой членове на самите работодатели, участници в организацията, се нарушава конституционният принцип за пропорционалност“, посочва съдът и отбелязва, че подобни изисквания нарушават правото на сдружаване.

Прочети цялата новина

Свързани новини: