Гръцкото правителство се кани да предоговори спасителния план

Новото правителство на Гърция ще поиска от своите кредитори удължаване с две години на срока, в който трябва да постигне договорените с тях фискални цели, за да отговори на огромния обществен натиск за смекчаване условията на международния спасителен план. Това съобщава в четвъртък агенция Ройтерс, като се позовава на неназован представител на малката лява партия Демократична левица, участвал в трипартийните разговори преди обявяването на новото гръцко коалиционно правителство.   Според източника на агенцията удължаването на срока е един от ключовите елементи в приет от представители на спечелилата изборите дясноконсервативна партия Нова демокрация и нейните коалиционни партньори – социалистическата ПАСОК и Демократична левица.   "Правителството на националната отговорност, което се създава при подкрепата на три партии - Нова демокрация, ПАСОК и Демократична левица - ще има пълноценен мандат за целия период на дейността си, както е определено в конституцията. Целта на правителството е да се справи с кризата, да открие пътя към растеж и да предоговори условията по спасителния заем, без да поставя под риск европейския курс на страната, нито членството й в еврозоната", се казва в документа, съгласуван от коалицията.   Под съмнение нямало да бъдат подложени и структурните реформи и постигането на балансиран бюджет. Цел на новия кабинет ще бъде и създаването на условия за окончателно излизане на Гърция от кризата.   Всички партии, които се договориха за участие в правителството на премиера Андонис Самарас, в предизборната си кампания обещаха предоговаряне на най-болезнените мерки за икономии, съпътстващи споразумението за втория пакет кредити от ЕС и МВФ на обща стойност 130 милиарда евро. Според експерти драстичните мерки за икономии до голяма степен са станали причина за дълбоката рецесия, в резултат на която брутният вътрешен продукт на Гърция се сви през последните няколко години с почти 20 процента и рязко нарасна безработицата.   Европейските партньори на Гърция казват, че са готови на промени в антикризисния план, но не радикални, напомня Ройтерс.   Същевременно станаха известни ключовите министри в правителството, оглавявано от лидера на Нова Демокрация Андонис Самарас. Потвърждават се прогнозите, че министър на финансите ще бъде банкерът Василис Рапанос, 65-годишен, близък до социалистите и с опит в управлението на гръцката икономика. Досега бе президент на управителния съвет на Националната банка на Гърция, най-голямата търговска банка в страната. Той участваше в управлението на страната в социалистическите правителства и управляваше експертния съвет в министерството на икономиката и финансите от 2000 до 2004 г., по времето, когато Гърция прие еврото.   За заместник-министър на финансите е назначен Христос Стайкурас, 38-годишен, икономически съветник на премиера от десницата Андонис Самарас.   Димитрис Аврамопулос, който е заместник-председател на Нова демокрация, ще поеме министерството на външните работи. Той е 59-годишен и е близък сътрудник на премиера Самарас. Редица години е бил дипломат, от 1993 до 2011 г. - депутат в гръцкия парламент, в периода 1995-2002 г. - кмет на Атина, от 11 ноември 2011 г. до 17 май 2012 г. - министър на националната отбрана в коалиционното правителство на бившия премиер Лукас Пападимос.   Панос Панайотопулос, който ще оглави министерството на отбраната, в последно време ръководеше сектора за външна политика на Нова демокрация.   Европейската комисия приветства съставянето на новото гръцко правителство и вижда в това сигнал за "решимостта" на Атина "да спази ангажиментите си" и да остане в еврозоната, предаде АФП, цитирана от БТА.   Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че е"особено успокоен" от "широката парламентарна подкрепа", с която се ползва новото правителство начело с консерватора Андонис Самарас.   В следващите дни тройката (включваща експерти от ЕС, Европейската централна банка и МВФ) ще се върне в Атина за обмен на мнения с новото правителство и за да започне оценка на това, което е направено и това, което трябва да се направи, по отношение на предвидените основни реформи" в замяна на помощта от международните кредитори, уточни Барозу.

Прочети цялата новина

Свързани новини: