Христо Казанджиев, консултант „Природни ресурси и концесии“: Трябва сами да изградим нашия участък от „Южен поток“, ако искаме да печелим

- Г-н Казанджиев, очаквахте ли цената на природния газ да се увеличи с 4,88%?
- Увеличението ми се струва нормално, дори под онова, което аз очаквах. Моята лична прогноза беше за ръст между 10% и 12%. Първо, защото цената на долара се увеличава. Второ, дълго време цената на алтернативните енергийни източници – на нефта, газьола и други, които са база за изчисляване на цената на природния газ, останаха високи. Едва от няколко седмици се наблюдава постоянна тенденция към намаляване, трябва да мине време, за да се види как ще се отрази върху алтернативните на природния газ горива. Това увеличение компенсира и недовзетите приходи на „Булгаргаз“. За да се поддържа евтино синьото гориво, компанията не получаваше обективната и справедлива цена. По този начин субсидираше цялата икономика. Не бива да се забравя и обявеното намаление на цената на природния газ до края на годината. Тогава изтичат договорите за доставката с „Овергаз“ и предстои договаряне на нови условия.

- Когато България подпише инвестиционното си намерение за „Южен поток“ на 15 ноември, ще получи обещаното от Русия намаление на цената на синьото гориво с 11,1%. След изравняване на плащанията между двете страни в „Булгаргаз“ ще останат 115-120 млн. долара ценова разлика. Това компенсация за компанията ли ще е?
- Това са две различни събития. Инвестиционното решение ще даде старта на изграждането на „Южен поток“. Дали ще се вземе то и в каква посока ще бъде, е отделен въпрос. А намаляването на цената на природния газ при съществуващи договори ми изглежда странно. Освен да се върнат със задна дата. Според мен, каквото и да се говори, цената на природния газ ще бъде в тези параметри и стойности, в каквито е сега. В цяла Европа тя се определя по правила, които са добре известни на специалистите. Ако се следват правилата, цената на синьото гориво ще бъде такава, каквато е в момента. А нейното намаляване е възможно само въз основа на някаква политическа договореност и отстъпки от българска страна.

- Защо според вас е неизгоден „Южен поток“?
- „Южен поток“ в параметрите, в които е структуриран, предвижда да транзитира на първия етап 30 млрд. куб. метра газ, а на втория – 60 млрд. За целта обаче трябва да се изградят много нови преносни мощности. Около 22 млрд. от количествата се планира да се транзитират от съществуващата мрежа. Останалите ще се пренасят през новата инвестиция. По предварителни оценки тя ще струва 3 млрд. евро. Това означава, че България трябва да плати 1,5 млрд. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: при каква норма на възвръщаемост. Сведението, че проектът ще се изплаща 15 години, е нереалистично. През 1998 г., когато се финансира разширението на транзитната система на България, беше изчислено, че разходите по проекта за пренос на руски природен газ през нашата страна ще се изплатят за 5-7 години. Инвестицията се възстанови горе-долу за посоченото време. Тоест доходността от проекта е много голяма. В момента доходността по българските облигации е около 5%. Това означава, че всяка година от 1,5 млрд. евро ще се изплащат по 5,5% безрискова лихва. 15 години възвръщаемост на проекта прави около 6,5%-7% годишна лихва. Толкова би получавала държавата, ако вложи тези пари в друга инвестиция. От гледна точка на държавното предприятие проектът е нискоефективен. Българските потребители и пенсионерите няма да получават тези пари. Оценката за стойността на проекта – 3 млрд. евро, е по предварителни данни. Практиката до момента е показвала, че винаги когато Русия реализира такива проекти, разходите за строителство се увеличават с около 50%. Например германският участък от „Северен поток“ е изграден с 2 пъти по-малко средства от руския. Това, от което лично се опасявам, е, че важните решение по „Южен поток“ за България ще се вземат от руската страна. Затова съм много скептичен каква ще бъде транзитната такса, която ще се плаща. Единственият приход за държавата ще бъде тя. Руската страна има интерес таксата през България да е максимално ниска, защото печалбата от продажбата на природния газ, на който Русия е собственик, се транслира в края на газопровода.

- Колко очаквате да е транзитната такса от „Южен поток“ и каква ще е договореността за нея – политическа или икономическа?
- Не мога да ви кажа колко ще е. Към този момент договореността е чисто политическа. Подписани са споразумения и българската и руската страна обявиха официално, че тепърва ще се вземат инвестиционни решения или за реализацията му. Затова руската страна прави всичко възможно да притиска българската да подпише или да приеме изгодно за нея инвестиционно решение. Това е много трудно, защото държавата трябва да осигури пари. Министър Делян Добрев съобщи, че за да влезе в проекта, България трябва да осигури 300 млн. евро, но разходите по целия проект за нашата страна по сегашни оценки ще бъдат 1,5 млрд. евро. Скоро няма да разполагаме с такава сума. В момента нашата страна транзитира 18,5 млрд. куб. метра газ. Приходите от транзитната такса са под 100 млн. долара на година. Направете си сметка какви пари трябва да се дадат и колко ще се възвърнат. И на всичкото отгоре приходите от „Южен поток“ се делят 50 на 50.

- Заради ЕС ли бърза Русия?
- Всички обвързват „Южен поток“ с дерогацията за достъп на трета страна до енергийната система на ЕС. Има основания за такава полемика, но не е чак такъв аргумент, който да накара Москва да бърза. По мое лично мнение руската страна бърза, за да реши генералния въпрос – контрола над преносните мрежи в Украйна и в България. И всичко, което се реализира като инициатива и политически действия, е насочено към това да се принуди Украйна да допусне „Газпром“ до контрола над газопреносната си система. А това, което се цели с „Южен поток“, е България в определен момент да даде контрола над своята преносна мрежа. Това заробване с огромни капитални инвестиции може да доведе до това Българският енергиен холдинг или някоя от дъщерните му компании - „Булгартрансгаз“, „Булгаргаз“, да изпаднат в неплатежоспособност и така да бъде принудена да започне да разпродава активи.

- Това не е ли малко русофобско? Трябва ли да участваме в „Южен поток“?
- Аз не съм русофоб. Имам много добри чувства към руснаците. Разсъждавам изключително от гледна точка на интереса на България. Запознат съм с историческото развитие на проблема с преносните мрежи. Спомням си как правителството на г-н Жан Виденов беше готово да предостави концесия за 35 години на „Газпром“ да оперира нашите системи. Един от аргументите, изтъкнат от руснаците, беше, че българите не са способни да управляват такава система. Това, което прави чест на г-н Виденов, е, че обърна нещата, защото осъзна, че България ще търпи огромни загуби. И се стигна до варианта, предвиден и в договорите ни за Европейската енергийна харта – България да си изгради газопровод и да предостави услугата „транзит“.

- Как очаквате да се развият събитията около „Южен поток“?
- Скептичен съм за бъдещите ни взаимоотношения...

- Мислите, че няма да се защити докрай нашият интерес?
- Политиката на последните две правителства е на съгласие, на нежелание да се защитават в пълна степен българските интереси. Всичко е въпрос на компромиси. Но трябва да сме наясно за какво става дума и къде е нашият интерес. До този момент не съм видял ясно публикувано какъв ще бъде ефектът и икономическите ползи на България от „Южен поток“. Приказките за огромни приходи от транзитни такси за държавата не са верни. България няма да вземе и една стотинка от транзит поне в близките 15-20 години.

- Ако вие трябваше да вземете решение, какво щяхте да направите?
- Бих приложил варианта, който до този момент функционира успешно – сключваме договор с Русия България да изгради със собствени средства системата за преноса на своя територия срещу договор за дългосрочен транзит на природен газ минимум за 15 години. Образно казано, в двора си ще изградя нещо, което е мое, и ще го предоставям като услуга, а не да допусна в къщата ми да се разпорежда някой друг. В Европейската енергийна харта на ЕС е записано, че само при изричен отказ на държавата тя е длъжна да предостави право на трета страна на изгради мрежа. Това е изключително деструктивно и непродуктивно за държавата.
В частния сектор отстъпеното право на строеж струва пари. В България само да отстъпиш дворното си място някой да построи блок, печелиш 20% от проекта безвъзмездно. Държавата е готова да отстъпи изцяло това право без абсолютно никакви ползи за България.
Досега не съм чул ясна стратегия за развитие на инфраструктурите за принос на енергия. Съществуващата мрежа е в много тежко техническо състояние - компресорните станции също, още не е минала инспекцията на газопроводите. Едва сега беше обявен конкурс за модернизация на три станции, който се влачи от 5-6 години.

- Защо не върви битовата газификация в България?
- Големият проблем е високата цена на природния газ в сравнение с алтернативните източници на енергия. Независимо от съпоставките, които се правят между синьото гориво и електроенергията, не трябва да се забравя, че за да се реализира битовата газификация, домакинствата трябва да инвестират огромни средства за преоборудване – печки, бойлери, котлета, сградна инсталация. Всичко това струва много повече пари, отколкото прокарването на газопроводи в населените места. При тази цена много малко семейства смятат, че е оправдано да минат на газ. Имам колеги, които са добре материално, но един по един започват да се отказват от газа, защото им излиза много по-скъпо. Единственото, което може да стимулира битовата газификация, е снижение на цената на природния газ до такава степен, че да води до реални икономически ползи за всяко едно домакинство, след като се калкулират всички разходи. Трябва да се направи енергиен мениджмънт и да се види струва ли си да се прави тази инвестиция.
Правителствата трябва да създават стимули, преференции на заинтересованите. Например данъчни облекчения – с разходите за газификация да се намалява облагаемият доход на лицата; освобождаване от ДДС на съоръженията за природен газ за битови нужди и други.
Синьото гориво е монополна доставка, което го поставя в изключително рискова среда. През последните 10 години държавата не направи нищо, за да се осигури природен газ от други източници. Напротив, работи се систематично да се блокира диверсификацията на външни източници. Но и тя няма да доведе до намаляване цената на природния газ чувствително. Собственият добив на газ в България е с 40% по-евтин от цената, на която се внася от Русия. Би могло добитото у нас синьо гориво да се предоставя на по-ниска цена за битова газификация.

Прочети цялата новина

Свързани новини: