Рафаел Бенитес: Стивън Джерард е човекът, който трябва да спре Италия

От самото начало на европейското първенство казвах, че не разбирам целия този песимизъм около Англия, защото този състав, който е най-скъпият на финалите, трябва да смята 1/2-финалите за минимума като цел. Съперниците в груповата фаза обаче бяха едно, Италия и нейната полузащита – съвсем различно нещо. Би било голям успех за Англия да победи опонента си в неделя вечерта и докато всеки говори за Андреа Пирло, трябва да следите Тиаго Мота. Вярвайте ми, Тиаго Мота я може играта!
Вероятно ще има четирима италианци в полузащита, може би във формата на диамант, срещу Англия в Киев. Андреа Пирло, Тиаго Мота и Клаудио Маркизио може да са там, а Даниеле де Роси е футболист, когото Чезаре Прандели също би желал да има в тази зона. Даниеле де Роси беше използван в средата на защитната тройка в този турнир, тъй че ще видим дали отново ще имат нужда от него там. Има начин да се справиш с тази група от четирима, но нека първо поговоря за Тиаго Мота. Той игра и за мен – в „Интер“, и срещу мен – в „Барселона“, когато ги победихме с „Ливърпул“ с 2:1 на “Камп Ноу” по пътя към финала в Шампионската лига през 2007 година. Никога няма да забравя как беше заменен, преди да е изтекъл час от двубоя в Каталуня, тъй като след напускането му нещата се улесниха за моя отбор в полузащитата. Тиаго Мота е левичар, добър във въздуха, не е бърз, ала подава много, много добре. Левият му крак е наистина много силен. Познавах го от „Барселона“ като младеж, пробиващ в първия тим, по времето, когато тренирах „Валенсия“, и макар да беше роден в Бразилия, си пасваше много добре с останалите футболисти. Когато пристигнах в „Интер“, Тиаго Мота беше контузен, но щом се върна, игра много добре за нас. Беше качествен футболист в полузащитата ни – нашият Андреа Пирло, ако щете.
Клаудио Маркизио, халфът на „Ювентус“, е много добър във влизанията в наказателното поле и отмерването на беговете си натам, а не трябва, разбира се, и да пропускам Андреа Пирло – той има всички качества на топфутболиста и умее да подава топката, да я движи и да потегля веднага след това, да диктува темпото на игра.
Същественото за Англия е, ако Италия заложи на този диамант, че тези четиримата до един могат да играят футбол. Върхът на диаманта ще е близо до Стивън Джерард и Скот Паркър, на които предстои много голяма вечер. Един от вариантите е вторият им нападател – Уейн Рууни, да има по-защитна роля, за да помага срещу карето на съперника, ала Рой Ходжсън ще трябва да го кара да показва дисциплинираност в отбрана. Би било отслабващо за Англия, ако Уейн Рууни се наложи да се връща в средата заради италианската заплаха, но след известно време може да тръгне пак напред. Този вариант е системата 4-4-1-1, не 4-4-2. При всякакъв титулярен състав Англия ще трябва да свърши много работа.
Не съм и от онези, които виждат защитата като слабия пункт на “скуадра адзура”. Бековете крила имат много енергия. Харесвам Андреа Бардзали, който разполага с голям опит, а не се и налага да говоря много за силата на Джанлуиджи Буфон. Има неща около Италия, за които може би ще трябва да изчакаме до неделя вечер, например дали Чезаре Прандели ще заложи отново на трима в отбрана както на старта на турнира, или на четирима както срещу Ирландия.
Познаваме добре стратегията на Англия: две линии от по четирима в търсене на връщане на притежанието на топката и мълниеносни контри. Стивън Джерард не е добър само в центриранията, вече донесли три гола на тима му – той е и единственият в състава, който владее дългите подавания до съвършенство. Един от запечаталите ми се спомени от мача с Украйна е как Стивън Джерард получава топката и намира блестящо Ашли Йънг надалеч. Той е човекът, който може да диктува темпото и за когото английската нация ще говори и доста след края на турнира.
За Англия важното е да се намери равновесието между добрата защита и вкарването на хора в средата, за което вече говорихме, от една страна, и атакуването, от друга. Бихте желали да видите отбора да играе с вяра у себе си, все едно ви казва: “Ние сме Англия, ще играем нашата игра!” Но ако се прекали с това, може да е добре за Италия, която ще получи шанс да се възползва.
Някои бяха изненадани, че Уейн Рууни изигра почти 90 минути в Донецк, ала Рой Ходжсън постъпи добре, като го задържа толкова дълго на терена. През първото полувреме срещу Украйна нападателят не се представи особено добре, но вкараният гол му даде самочувствие. Трябват ти минути в състезателна обстановка, за да си върнеш формата. Добре му дойде всяка една от онези 87 минути игра.
Разбира се, хората ще говорят много за Марио Балотели, а той беше друг футболист, когото заварих в „Интер“ при пристигането си там. Вече се готвехме да го продадем на „Манчестър Сити“, тъй че не беше част от плановете ни. Опитвахме да го предпазим за този трансфер, но в тренировъчните сесии талантът му беше очевиден. Намирането на пространство, вкарването на голове, добрата игра с глава - тези качества видях у него. Той е много специален талант, който (как да го кажа?!) се нуждае от много специално разбиране от своя треньор. Мисля, че настройката му ще бъде наред в неделя вечер. Всеки в лагера на Италия ще говори за идващите с използването му рискове и ще се старае да направи така, че той да не извърши нещо откачено на терена. Ще се оправят с него, без значение дали е титуляр, или започне на пейката.

Тактически анализ на испанския треньор Рафаел Бенитес в колонката му в „Индипендънт“

Прочети цялата новина

Свързани новини: