Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС: До 2011 г. от оперативните програми нямаме загубен евроцент

- Министър Дончев, по време на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Техническа помощ“ и приемането на годишен доклад за изпълнението й през 2011 г., една от забележките на наблюдаващия от страна на Европейската комисия Атанасиос Софос бе, че не всички от 27-те информационни центъра в страната са готови. Какво е състоянието на тези центрове и какво предстои да правят работещите в тях?
- Факт е, че във всички информационни центрове по оперативните програми вече има назначен персонал, всички помещения са реформирани, но на някои места има трудности с доставката на оборудване. Това е предизвикано от трудности с обществените поръчки. Аз очаквам над половината от 27-те центъра да бъдат официално отворени още през юли. За останалите центрове официалното откриване ще бъде през септември. Но трябва да се знае, че всеки един от тях работи, макар и без да има официална церемония по откриването. Служителите там не чакат хората да отидат при тях, а организират „събития на място“ в зависимост от схемите, които са отворени и към които има най-голям интерес.

- А как реално работят центровете, които не са оборудвани все още?
- Там, където има забавяне при организацията на процедури по реда на ЗОП за доставка на оборудване, вече са получили временно оборудване от съответните общини. Така че нефункционален център мисля, че няма. Съвсем друг е въпросът, че за да бъде открит официално един център, трябва да отговаря на всички изисквания – с едни и същи мебели, влизайки в който и да е от 27-те центъра, човек трябва да се чувства като на едно и също място, част от една система. Освен мебелите, има и специфичен вид техническо оборудване, което също трябва да е факт. То е за демонстрация на различни материали, таблици, справки и др. Това е изключително важна мрежа, която трябва не само да информира, но и да провокира интереса на хората към оперативните програми. Единственото, за което съжалявам, е, че България не е изградила информационните центрове в началото на програмния период. Нормално беше през 2008-а, в началото на 2009 г., да имаме мрежа от информационни центрове. Повярвайте ми, сега резултатите щяха да бъдат други. Това означава, че всеки, който е имал интерес, щеше да е получил безплатна и коректна информация и много по-малко и фирми, и общини, и читалища щяха да правят т. нар. излишни движения – подготвяли са проект, докато установят, че това нещо няма откъде да бъде финансирано. Но това не е по моя вина. Мрежата от информационни центрове сега се прави с хоризонт до 2020 г., затова основна част от работата им ще бъде следващият програмен период на европейско финансиране.

- Бихте ли ни казали в аванс какво представлява стратегията за развитието на гражданските организации в България за периода 2012 - 2015 г., която вашето ведомство ще представи на публично обсъждане във вторник?
- Обикновено говорим за неправителствените организации като за трети сектор, когато има обществени вълнения или когато гражданският сектор е против дадено законодателно решение. На мен ми се иска да има по-регламентиран модел за отношения между неправителствените организации и държавата. Трябва да има ясен модел как държавата финансира НПО-тата, защото е факт, че на различните места държавното финансиране се подчинява на различни правила. Необходимо е да има финансова помощ към третия сектор от страна на държавата, но и да има минимални гаранции, че тази организация остава независима. Много трудно можем да имаме силно гражданско общество, без да имаме силни граждански организации.

- Покрай приемането на поправките в Закона за горите и нашата страна доказа, че има различни позиции и те се отстояват от неправителствени организации.
- В това няма нищо притеснително и това е нормално за цял свят. В която и цивилизована държава да отидете, протестите са част от обществения живот. Това позволява да се водят политики с по-високо качество. Когато повече хора са казали какво мислят, когато са изслушани повече мнения на експерти, ангажирани в граждански организации, толкова по-добро е качеството на всичко, което се произвежда – и закони, и постановления на Министерския съвет, и текущи политики. Затова с пакета предложения за стратегия за неправителствените организации целим да направим по-ясни механизмите, които са от полза за всички. Гражданското общество и държавата не са врагове. Не е редно и да бъдат винаги на една и съща позиция, защото е подозрително. Дълбоко се съмнявам, че само с пакета документи, който ще бъде раздаден за сетен път от работната група, ще се решат всички въпроси, но това е само началото. Все от някъде трябва да се тръгне.

- Макар че е трудно да се сложат на везна всички оперативни програми, в коя според вас има по-голямо изоставане? ОП „Транспорт“ бе зле, но в последно време новините там са добри.
- Тя в момента е отлично работеща оперативна програма. По данни за финансовото изпълнение - около 93% от бюджета са договорени. Ако някой преди година и половина е коментирал дали ще усвоим всички пари или не, сега въпросът е дали ще ни стигнат средствата за всички амбиции, които имаме. Над 30% финансово изпълнение е изключително добро постижение. Само преди година и половина тя получаваше неласкави коментари, което идва да покаже, че когато има ясна цел, се постигат резултати. В не толкова добра ситуация е Оперативната програма “Околна среда“, което по никакъв начин не бива да бъде формулирано като укор към управляващия орган – Министерството на околната среда и водите. Това е трудна програма. Тук инвестициите са големи и доста по-сложни в сравнение с другите програми. Говорим за пречиствателни съоръжения, за депа за твърди битови отпадъци, някои от които са конфликтни като проектиране и изграждане. Факт е, че има проблем със скоростта на изпълнение на някои проекти. Не забравяйте, че много често българските общини са в ситуация да правят инвестиция от 40 млн. до 100 млн. лв., при положение че последното им капиталовложение е било 3 или 4 млн. лв. Това е голямо предизвикателство, но твърдо сме решени с колегите от МОСВ да не допуснем загуба на средства. Оперативната програма е достатъчно гъвкава, имаме възможности, освен традиционните мерки в сектора на водите и отпадъците, да инвестираме и в други сфери, където инвестиционният процес ще тече по-бързо.

- Нали разбирате - най-големите страхове на обществото са, че наближава краят на програмния период и има голяма вероятност да не бъдат усвоени пари, независимо от правилото, което ни позволява още 2-3 години да довършваме проекти. Коя оперативна програма крие най-голям риск?
- До 2011 г. от оперативните програми България няма загубен евроцент. Не всички европейски държави са така. Амбициите ни са и за 2012 г. ситуацията да е същата. Когато говоря за средства, ние не чакаме да останат 2-3 месеца до края на годината, за да се запитаме каква част от парите ще усвоим. Плащанията на годишна база не са базирани на това, доколко са се мобилизирали служителите да платят повече. Те следват всичко, което е договорено от предходната година, включително и годината, когато се изпълняват. Въпросът е да няма забавяне на плащанията по всички сключени договори. Ние имаме детайлни прогнози, които показват с какъв темп трябва да се движим, за да не се пресечем с „линията на смъртта“, образно казано.

- Какво представлява тази „линия на смъртта“? Доста застрашително звучи.
- Това е линия в графиката от общо 7 или 8 показателя и ако плащанията паднат под нея, следва загуба на средства. Всяка седмица строго следим линията на плащанията да не пада под нея. В момента по оперативните програми подобно нещо не се случва. Имаме амбицията това да продължава, включително и по ОП „Околна среда“. Предизвикателна за „Околна среда“ ще е 2013 година. Тогава ще е необходима пълна мобилизация, не само предвид обслужването на плащанията. Амбициите ни са по повечето оперативни програми да имаме договаряне близо 90% до края на тази година, така че ще останат някои неща за началото на 2013 г. Може би до 102%-103% договаряне трябва да имаме преди средата на 2013 г. Това надвишаване на договорените средства предвижда икономиите, зададени във всеки проект, да не останат като неусвоени средства. Целта ни е ползваме абсолютно целия наличен ресурс. А през 2013 г. в най-интензивна фаза ще тече процесът на програмиране, така че същите хора, които работят, ще трябва да се справят с три задачи – плащания с много сериозни темпове, довършване на договарянето за този програмен период и програмиране на следващия.

- Като казахте „мобилизация“ на служителите, вероятно в този смисъл предложихте те да получават двойни заплати в сравнение с останалата държавна администрация. Как ще защитите пред финансовото министерство това си искане?
- Тук има някакво объркване - за какви двойни заплати става дума? Истината е, че понятието “двойни заплати“ бе въведено през 2006 г. Голяма част от служителите, които работят в системата на управление на европейски средства, получават една заплата на държавен чиновник от бюджета и едно допълнително възнаграждение от еврофондовете. Към момента ситуацията е друга – няма двойни заплати. Факт е, че голяма част от този персонал е с по-атрактивно възнаграждение, но това не е въпрос на симпатии, а на предлагане - дали можем да привлечем с подходяща мотивация експертите, от които имаме нужда. Ще ви кажа, че въпреки тези по-атрактивни заплати, все още имаме свободни позиции, което означава, че възнагражденията не са достатъчни, за да дойдат специалистите, от които имаме нужда. Но най-важното е да се знае, че тези възнаграждения се покриват 100% от оперативните програми. Това важи за всички служители, на които изцяло професионалните ангажименти са свързани с оперативните програми. ЕК не е спряла да настоява да се вземат мерки за съхраняване на специалистите, които управляват огромен по обем средства. Затова един от най-важните индикатори за работата на оперативните програми е текучеството на персонала. Последните две години от ЕК изразиха спокойствие за България, тъй като няма голяма загуба на квалифициран персонал.

- Колко души работят в системата за усвояване на европейските фондове в момента у нас?
- В моя екип са малко над 70 души – те са от централното координационно звено плюс Оперативна програма „Техническа помощ“. А цялата система с управляващи и сертифициращи органи в Министерството на финансите, както и междинни звена са не повече от 2000 души. Когато говорим за тези служители, не бива да забравяме, че през последните две години България отбеляза напредък в усвояването на европейските пари. Може да не е станала най-големият отличник, но има напредък и това е мнение на Брюксел. Има едно звено от държавната администрация, отглеждано с много труд и усилия, и то работи. Не без проблеми, не и без малки катастрофи, ако си спомняте 2008 г. Не че няма какво да се усъвършенства, но никога не бих допуснал цялата малка система да бъде поставена на риск. Ние може да спестим няколко десетки хиляди лева европейски пари, а загубата ще бъде стотици милиони.

Прочети цялата новина

Свързани новини: