\"И с генерала става като с мене - всеки казва \"той обеща\" и оттам тия пикове и после - спад\"

В пространно интервю за вестника на българите в Испания "Нова дума" Симеон Сакскобургготски говори за оптимизма, с който гледа на развитието на България и за прословутото черногледство и завист, с които се е сблъсквал в България след връщането си, за дните, когато е бил премиер и за най-щастливия миг в живота му - приемането на България в ЕС. Бившият премиер коментира и темата за имотите, като отново отхвърля разпространеното мнение, че си е дошъл в България, за да си вземе полагащото се.   Симеон характеризира с няколко думи и управлението на Бойко Борисов и прави паралели със своето пребиваване на върха на изпълнителната власт.   Цялото интервю е качено на личната страница на Сакскобругготски под заглавието "Цар Симеон II: “Демокрацията не може да се наложи отгоре"   Ето някои съждения на Симеон за живота, българите, националния просперитет, завистта и тежестта на властта.   За черногледството:   "Има хора, които са много песимистично настроени, но пък в България, като се развие още, все повече място ще има и за хората, които навън са понаучили нещо, поспестили едно друго. В това отношение няма две мнения. Думите на крайните, черногледите, които говорят, че държавата или страната си отива, въобще не съответстват на реалността. Не сме видели никъде една страна да изчезне или един народ да се претопи; няма място за такива страховити прогнози".   За най-щастливия ден като премиер:   "Връщам се назад и същевременно прескачам своя си мандат. Струва ми се, че денят е 1 януари 2007 г. Всъщност влизането ни в ЕС беше кулминацията на моите неописуеми усилия. Не говоря за целия екип, но лично аз го преживях много усилно и присърце. Така беше и с цялото ми премиерство, защото за мен не беше само нещо, което постигам. В моя случай беше нещо много по-тежко и по-отговорно. Знаейки, че има много хора, които са си останали с предубеждения и предразсъдъци, предизвикателството беше още по-трудно. Пък и аз никога не съм имал нищо общо с администрация, или с държавни ведомства. Не беше леко".   За сравняването на българите с другите:   "Какъв смисъл има непрекъснато да казваме „най-бедните”? Виж сам какво можеш да направиш или как да се почувстваш малко по-добре и по-уютно, независимо че уж си най-беден. Винаги ми прави впечатление с какъв мазохизъм и удоволствие се подчертават тия работи".   "Отразява ли се у нас един успех? Не! Най-много на десета страница, в една колонка и така – хайде да мине. Но всичко, което е негативно, е начело. Корупцията... Посочете ми една страна, в която няма корупция. Това го казах и в Кастейон. И тя не започва от хора – с извинение за не много възпитания израз - на които им текат лигите, когато броят милионите комисионни. Корупцията започва с 5 лева, които подаваш някому и другият ги приема, ама и ти си еднакво виновен. Трябва да сме малко по-реалисти, а не все да търсим вината у богаташите или у едни, други и трети, които не сме ние. Все да има на кого да се хвърли вината."   За това, което липсва на нас, българите:   "Демократичната традиция. Демокрацията не може да се наложи отгоре. Първо хората трябва да я разберат и второ – да я прилагат. Трябва всеки, ангажирайки се, да спазва правилата, а не да търси винаги кой не ги е спазил, без да си задава въпроса за своята отговорност. Виждам го в т.нар. дебати. Демокрацията в крайна сметка е въпрос на контакт, на общуване, на възпитание дори. Може би звучи старомодно, но възпитанието помага много на обществото да има културни отношения, а не само надвиквания или хокания. Но това се обяснява трудно и вероятно ще отнеме доста време. Аз си мислех, че с днешните възможности хората да пътуват, да не са изолирани, както са били толкова години, да разполагат с компютри, щяхме да наваксаме загубеното време много по-бързо, но явно това е моя грешка, защото се вижда, че трябва повече време да се преосмислят нещата, да се отърсят хората от толкова много напластени комплекси и не знам какви други съображения, които спират еволюцията".   За Бойко Борисов, за властта и за обещанията:   "Познавам генерала, разбира се. Бил съм и аз там, където е той сега и ми е много трудно да давам някакви оценки, защото човек трябва да е на неговото място, за да може да прецени. Отстрани е много лесно. Както казват англичаните: „Back Seat Driving” – най-лесното е човек да управлява колата от задната седалка. Трябва да влезем в ролята на самото лице, да видим какви са целите му. Пак виждам една черта – очакванията. Колко хора какво ли не очакват или очакваха от него; и с мен беше същото. Но ако се погледне по един аналитичен, задълбочен начин, много от тия очаквания са самоочаквания. Знаете ли колко пъти са ми казвали: „Вие обещахте туй, вие обещахте онуй...”. Къде съм обещал? Може би съм споменал нещо, може би съм казал, че това целим, но да съм обещал – не. Но човекът си е наумил, че това трябва да стане и Симеон го е обещал. Същото става с генерала и оттам вече имаме тия пикове от надежди, очаквания и после – спад".   За царските имоти:   "Прословутите имоти. Това е феноменално; толкова вече е набито в съзнанието на хората, че съм дошъл да си взема имотите, че не са мои, че са на народа и други подобни. През 2000 г., като дарихме парка на Врана – който е наистина чудесен парк, само да се грижат по-добре за него – на пресконференцията някой каза ли ми: "Чакай, какво даряваш? Това не е твое!”?. Самият кмет Софиянски беше там и никой не каза нищо. Но това беше преди да стана "злият премиер” и да настъпя някои интереси".   "Беше много смешно – Софиянски показа благодарствената диплома от град София на сестра ми и на мен – и на излизане една млада журналистка попита: "Г-н Сакскобургготски, какво друго възнамерявате да дарите?”. Отвърнах й: „Госпожице, мисля, че за днес 900 декара не е лошо”. Всички се изсмяха. Никой тогава не каза "това не е ваше, къде сте тръгнали да го дарявате”, а след това изведнъж всичко живо се обръща и с ентусиазъм, без най-малки юридически познания, започва да крещи".   "Помня 1995 година. Много хора идваха след промените и ми се обаждаха, и ми казваха: "Ама вие трябва на всяка цена да си поискате имотите, туй е реституция”. Тогава им казвах, че има други приоритети за България в момента, които са далеч по-важни. После вече се постави темата и Конституционният съд се произнесе с 12 на 0 гласа. Според мен е ясно. Ако беше 6 на 5 с едно “особено мнение”, темата можеше да бъде по-друга. И никой не възрази тогава".   "Но когато станах премиер, вече избиха всички комплекси за отмъщение, за неудовлетворение, за каквото и да е, плюс старите, които не са еволюирали и са си останали с "монархо-фашисткото” гледане. Виждам, че много от нещата не са юридически, а чисто политически. Постоянно излизат аргументи, на които не отговарям, защото има адвокати, има Страсбург и има достойнство – не мога да слизам, да кажем на махленско, жалко ниво. Това са по-скоро хули, намеци, обиди, предположения и най-вече излиза субективното – как биха действали, ако бяха на моето място. И там вече научавам много за народопсихологията. Дори напоследък викат: "Той дари парка Врана, за да не му плаща издръжката”. Може ли да се стигне дотам? Има една особена нагласа - да не понасяш някой да има повече от теб. Какво е това? Завист! Ако тук испанците се шегуват, че националният им спорт е завистта, ние сме в превъзходна степен за Гинес. Защо? Много няма да спечелиш от това. Може да те озлоби, но друга възвръщаемост няма".   За българския манталитет:   "Да се радваме на успеха на другия. Това е нещо, което ни липсва. Има голям дефицит. Често вместо да се каже: "Ура, браво!”, се пита: "Абе, той как е започнал, леля му каква е била, вие знаете ли какво е правил?”. Веднага нещо има, да, ама... Не ви говоря за “американската мечта”, защото не сме Америка, но ето 14 на сто са предприемачи – ами именно това да излезе във вестниците, да се подчертае. Друго, което ми прави впечатление, като чета нашите вестници, обикновено през уикенда, е, когато се чуе за грабеж или измама, извършено от българин, често казват: "Наш е свил, наш е задигнал...”. Не е ли по-добре да се каже “един българин”? Това "наш” звучи едва ли не като похвала. Гледам как се съобщава нещо подобно и се питам защо? И в телевизията няма уважение към българите, а българите сме на много по-високо ниво от онова, което показват черногледите. Но това, което се сервира, в много случаи е от първично по-първично. Защо? Питам се кой се радва и наслаждава на това?"   "А повечето хора са на ниво. От 1989 до 2000 г. тук, в тази стая, съм се срещал с 4400 сънародници – всякакви. Силно впечатление ми правеше нивото – далеч над западното. Това ми даде един огромен, може би изкривен оптимизъм за капацитета на хората, които щях да видя, да срещна или да намеря в България. Не са били елит, не са били подбрани".   "Не сме толкова богати на човешки ресурси, за да си позволяваме да ги хабим. Колко много хора са били съкратени след промяната само по политически причини? Трябва да се използва целият наличен ресурс. Какво общо има политическото верую на човека с неговия капацитет? Способен ли си да се справиш с дадена задача - да. Тогава работи. И през ум не ми минава да питам каква религия или идеология изповядваш. То си е нещо вътрешно и лично. Ето, такива неща все още ме възмущават".

Прочети цялата новина

Свързани новини: