Ембаргото на ЕС вече удря иранския петролен износ

Ембаргото на ЕС върху иранския суров петрол, което ще влезе в сила в неделя, вече е нанесло тежки щети на петролния сектор, смятан за най-важния в иранската икономика, предаде “ИЮ Бизнес”.
Въпреки че официално Техеран отрича, иранският петролен износ е спаднал с около 40% за последните 6 месеца, до 1,5 милиона барела на ден по данни на Международната енергийна агенция. Чужди експерти в Техеран съобщават, че складовете и спрените на котва танкери също са почти препълнени, докато страната се опитва да не намалява производството. До 42 милиона барела петрол може да са складирани в стационарните танкери, по данни на агенцията. Според доклада за петролния пазар от 13 юни иранският нефтен износ може да спадне още през втората половина на годината. Данните са предварителни и се объркват от Иран, който “постоянно” разменя задължителните устройства за проследяване на петролните си танкери.
Иран оспорва данните и твърди, че изнася 2,1-2,2 милиона барела на ден. Министърът на петрола Ростам Касеми заяви, че “за момента износът не е спаднал много”.“Нямаме много петрол в морето – пренасяме собствения си петрол със собствените си танкери” до няколко страни, твърди още той.
ЕС, който до миналата година внасяше около 600 хиляди барела петрол дневно, или 20% от иранския износ, обяви на 23 януари ембаргото си, което влиза в сила на 1 юли. В понеделник Брюксел заяви, че разглежда мерките, които ще позволят налагането му. Повечето страни членки вече спряха доставките. Италия изостава със 180 хиляди барела на ден, но се очаква да последва примера на останалите, след като Иран достави петрол в замяна на дълга си от стотици милиони евро. Европейските нефтени компании Shell и Total спряха договорите си.
Ембаргото беше наложено на Иран заради ядрената му програма. В същото време санкциите на САЩ засегнаха иранския финансов сектор. В четвъртък санкциите ще се засилят, след като компаниите, които въртят бизнес с иранския петролен сектор, ще са заплашени от санкциите на САЩ, освен ако страните им не са получили изключение поради съкращаването на вноса на ирански нефт.
Турция, най-близкият съсед на Иран и петият по важност вносител, накара рафинерията си Tupras да намали с 20% покупката на ирански петрол и да го замени с внос от Либия. Южна Африка също се ориентира към други източници. Индия съкрати вноса си от Иран с 11%, Южна Корея с 40%, а Япония с 65%, но има данни, че Китай връща покупките си към предишното равнище от 400 хиляди барела на ден след спада тази година, приписван на конфликта с Иран за цените и заплащането.
Въпреки отказа на Пекин да се поддаде на натиска на САЩ, връщането на петролните долари към страната – 100 милиарда долара през 2011 г. – става все по-трудно поради финансовия контрол на Вашингтон. Техеран вече приема заплащане във валутата на други държави, или бартер на петрола си за храни и стоки. Страни като Пакистан са получили предложения за отстъпки до 20 долара на барел, а Техеран доставя петрола със собствените си танкери, за да избегне проблемите със застраховките, породени от предстоящото ембарго на ЕС.
В същото време цената на барел суров петрол “Брент” спадна до 90 долара за барел и може да слезе още надолу, докато европейската дългова криза води до дефлация в световната икономика. Това опровергава иранските твърдения, че ако страната намали износа си, цената на петрола ще достигне 150 долара на барел. Заслугата за това е до голяма степен на засиленото производство в други страни, особено на Саудитска Арабия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: