Михаил Екимджиев, адвокат: Не може с имитации да се промени съдебната система

- Г-н Екимджиев, наскоро излезе ежегодният доклад на Агенцията за основните права на ЕС, според който България е на четвърто място сред държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), в които най-много се нарушават основните човешки права. Какви дела най-често се водят в Страсбург срещу България?
- Не съм изненадан, тъй като следя ежегодно статистическите данни, публикувани от Европейския съд по правата на човека. От 15 години, откакто се занимавам с тази професия, България неотменно е на едно от първите места по брой дела, отнесени към броя на населението. Така че, няма нищо ново под слънцето. Само се затвърждават изводите, които многократно публично сме оповестявали, че в България липсва политическа воля за справяне с тежките и системни, повтарящи се правозащитни проблеми. Само се имитира някаква съдебна реформа и съобразяване с европейските стандарти за права на човека, но липсва съгласувана и последователна държавна политика, която да цели решаване на първичните проблеми. Те пък водят до системни осъждания по повтарящи се проблеми. Най-често срещаните дела, по които България е осъдена, започват от бавното темпо на гражданските, наказателните и административните процеси. Минават през нарушенията, свързани с полицейско насилие, със задържане под стража, както и през принципите на справедливия съдебен процес. Стига се до една все по- осезаемо очертаваща се поредица от дела, свързани с нарушаване правото на собственост. Правото на собственост се нарушава системно по данъчни дела, реституционни и приватизационни дела. Това право в последно време се нарушава в нескопосаните конфискационни закони, с които България реши да рапортува пред Европейския съюз. С тези закони България твърди, че ще обезкърви организираната престъпност. Всъщност резултатът, до който води, е, че се зануляват политически неудобни бизнесмени, хора, които нямат нищо общо с организираната престъпност. Само и само, за да се отчете някаква дейност, извършвана от тази комисия. Истинските олигарси, хората, които наистина са с необяснимо, престъпно придобито богатство, просто с насмешка гледат на поредния ялов опит на държавата да създаде впечатление за върховенство на закона. Това са основните страсбургски проблеми. Делата не само се увеличават като абсолютна бройка, но налице е една геометрична прогресия, лавинообразно повишаване на делата. Променя се техният профил, тъй като за едно дело, например за полицейско насилие, за неправомерно задържане или за дълъг срок, рядко се присъждат повече от 5000-10 000 евро обезщетение. Когато става въпрос за дела с тежки данъчни проблеми, за корпоративни интереси, там обезщетенията може да са от порядъка на неколкостотин хиляди, дори за милиони евро.
Подобно е и делото на Симеон Сакскобургготски, на когото държавата вече повече от две години е наложила мораториум върху ползването на царските имоти и по-специално на горите, без да има идея да се създаде закон, който трайно да регламентира този болезнен въпрос от новата ни история. Да се реши един път завинаги въпросът кой е собственик на тези имоти и дали те правомерно са реституирани. Така че, проблемите са твърде много. Има редица дела , свързани с показните полицейски арести. Това са т.нар. знакови дела, които помпат рейтинга на МВР особено през последните две-три години. Почти всички те са в Страсбург и очакват осъдителни решения, но най-важните, най-тежките осъдителни решения ще бъдат свързани именно с конфискационните закони, защото там интересите наистина са за много пари.

- Какво може да се направи, за да намалеят тези дела в Страсбург. В законодателя или в съдебната система е проблемът?
- Най-общо липсва политическа воля за справяне с тези проблеми. Държавата традиционно инициира някаква активност и някакво желание, без да приема сериозни, тежки непопулярни мерки за решаване на тези проблеми. Не се променят нито закони, нито практики, които генерират еднотипни и повтарящи се правонарушения, водещи до системни осъждания за държавата в съда в Страсбург. Типичен пример е с последните пилотни дела, по които беше намерено нарушение. Беше констатиран системен проблем, с продължителността на съдебните дела в България. Вместо да се потърси генезисът на проблема, да се вземат мерки за ускоряване на съдопроизводството, държавата прие законодателни мерки да бъдат обезщетявани българските граждани в България. Тоест ще бъде намален броят на делата в Страсбург, но тези пари, които така или иначе, ние като данъкоплатци, трябва ги плащаме, ще бъдат заплащани като обезщетение на жертвите на бавно правосъдие от Инспектората към Висшия съдебен съвет и българските съдилища. Нищо не се прави, за да бъдат санкционирани магистратите, които бавят делата, да се реши проблемът базисно, а се предприемат мерки с последиците от този проблем. Или в Страсбург делата ще намалеят, но правосъдието ни ще си остане бавно и вместо Страсбург да ни осъжда, ще ни осъждат български институции. Това е илюстрация на този парадоксален, лишен от логика подход, който проличава и в останалите сфери, които очертах - полицейското насилие, конфискацията, където пък нищо позитивно не се прави, напротив - и законите стават по-лоши, и полицейските практики стават все по-брутални. Така че нищо чудно докладът догодина да констатира, че сме се придвижили още по-нагоре в статистиката на най-съдени държави и още по-надолу в статистиката на най-нещастни нации.

- Какво се постига с промените в Закона за съдебната власт в посока опазване на човешките права?
- Това е поредната буря в чаша вода. Да, хубаво е Висшият съдебен съвет да се избира пряко, доколкото разбрах нашите депутати отказаха въпреки настояването от страна на Европейската комисия. От гледна точка на обществен морал е добре, че бяха лишени от бонуси членовете на сегашния ВСС, който сътвори само скандали и компромати, който компрометира самата съдебна система пред хората в България и пред европейските институции. Това са едни кухненски миризми и вътрешноведомствени проблеми, които не биха могли в генерален план да доведат до нещо сериозно като резултат, свързан с ефикасна защита на правата на човека.

- Какво можем да очакваме от доклада на Европейската комисия през юли?
- Вероятно като положителен в доклада ще бъде отчетен новият вариант на конфискационния закон, но това ще бъде именно заради липсата на едно детайлно разбиране на този закон от страна на Европейската комисия, липсата на реална представа за това как той ще проработи в българските реалности. Те ще адмирират законодателно оформените намерения на нашата власт да възстанови социалната справедливост. Отваряме кавички, защото едва ли е имало социална справедливост преди прехода. Според мен този закон дори да бъде адмириран сега от Европейската комисия, както беше адмириран от някои посланици на западни държави, ще доведе до драматични правозащитни проблеми. Немалко българи, които живеят в чужбина и са инвестирали в България, вече изтеглят капиталите си, страхувайки се, че този закон може да бъде приложен и върху тях. И всеки разумен човек би постъпил така, защото България се превръща във все по-непредвидима от юридическа и от икономическа гледна точка държава.

- След всичко изброено, има ли положителни страни в Закона за конфискацията?
- Не съм привърженик на черно-белите оценки, но рядко съм виждал по-зле написан закон, по-неясен закон. Закон, който крие потенциал да бъде използван избирателно спрямо неудобните, да бъде прилаган безпринципно, така че ако случайно този закон удари някоя престъпно забогатяла мутра, това би било доброто. Но опитът и знанието ми за това как се прилага този тип закони в България, ме ужасява с перспективите, които разкрива.

Прочети цялата новина

Свързани новини: