Може ли писател да направи военен преврат

Превеждат „Морето на плодородието” на Мишима Юкио

Ако някой се съмнява в тоталното ритуализиране на традиционното японско всекидневие и го приписва на европейското усещане за тяхното различие, да прочете „Пролетен сняг” на Мишима Юкио (изд. „Летера”).

„Говореше се, че това е една от четирите резиденции в Япония – първата беше на маршал Ояма, в която се влиза с обувки”. Това става в началото на миналия век, когато аристокрацията е вманиачена по европейските моди – в дрехите, храната, маниерите, западните филми.

Съвсем формално погледнато, романът „Пролетен сняг” е мелодрама, но няма как да е четен така. Любовна история, от трагична по-трагична. Двамата млади са от висшата аристокрация, годината 1912, Токио.

Чисто криминологичен анализ би открил, че драмата им идва в силна степен от същата ритуализираност на живота. Затова романът е толкова японски.

Подгизналите от символност предмети и жестове генерират и образност: „Кийоаки продължаваше да вярва, че на дъното на този свят, подобен на пълна с вода кожена чанта, има малка дупка и той чува как времето изтича от нея капка по капка”.

Романът е първи в тетралогията „Морето на плодородието”. Тя минава за върхът в творчеството на Мишима. Разказва японския ХХ век – битие, будизъм и прочее.

Писателят слага точката на последния в нея роман часове преди смъртта си. Той организирал частна армия от стотина души, през 1970 взел за заложник командир на военна база и опитал да направи военен преврат в страната.

След неуспеха се самоубил със сепуко – пълна програма: разпаряне на корема и отсичане на главата.

Абсурден театър, но театър. Виж обясненията в „Писател и самоубийство” на япониста Григорий Чхартишвили. Който се прочу със серията си ретрокриминалета, подписани с Борис Акунин.

Мишима е номиниран 3 пъти за Нобел и е най-коментираният японски писател от ХХ век и заради театрализираното си житие. У нас мразеният Хайтов е комай последният, изживявал се като нещо повече от оцеляващ писател.

Строго погледнато, театърът на Мишима е театър, само защото той е голям писател.

От Книжен Ъгъл

Прочети цялата новина

Свързани новини: