Мохамед Морси и ролята на египетските военни

в. Вашингтон пост

С утвърждаването вчера на кандидата на “Мюсюлманските братя” Мохамед Морси за нов президент на Египет ставаме свидетели на същински тест на прехваления “турски модел” на мюсюлманска демокрация, включващ фактор, който сега тревожи хората в Египет, но беше решаваща съставка за възхода на Турция до регионална свръхсила - силната армия, подготвена да действа като гарант на стабилната, западно ориентирана светска държава.

Египетските военни се препъваха и лутаха през този преход, генералите бяха жалки в усилията си да защитят себе си и дребните си привилегии. Сега, след като обявиха новия президент, те би трябвало до голяма степен да се оттеглят, проправяйки път за организирането на предсрочни избори за нов парламент, който да поеме щафетата от разпуснатото с решение на конституционния съд преди десет дни събрание.

Би било странно обаче, ако Морси и “Братята” не изпитват известно облекчение от това армията да е наоколо в предстоящия ключов за Египет период. Човекът на най-високата длъжност в страната ще трябва да спасява икономиката, убеждавайки инвеститори, туристи и други чуждестранни благодетели, от които се нуждае Египет, че страната е достатъчно сигурна за бизнес. Без помощта на армията това може да се окаже невъзможно.

Хайрат ел Шатер, водещ стратег в “Мюсюлмански братя”, изглежда разбираше ползите от подобно партньорство в областта на сигурността, когато се видяхме ден-два преди балотажа на 16 и 17 юни. “Нашият подход не е конфронтацията”, каза той, обяснявайки защо евентуално правителство на Морси би запазило приемствеността в част от висшето ръководство на армията и разузнавателните служби. Според него това би бил важен сигнал за стабилност за западните правителства.

Сега армията трябва да се оттегли до типичната си, сдържана роля на военните - при необходимост да защитава държавата и конституцията, а иначе - да отстъпи управленческите функции на цивилните. Това доста напомня за описанието на обстоятелствата в Турция от късния период на Мустафа Кемал Ататюрк, когато армията продължи да контролира политическите параметри, както и да пази светския характер на държавата, основана през 1919 г. от Ататюрк. Именно в тази защитена среда, където в безопасност се чувстваше дори смятаната за екстремистка организация и издънка на “Мюсюлманските братя” Партия на справедливостта и развитието, възникна модерна Турция на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

Египет се нуждае от силно цивилно правителства, способно да изпълни обещанията на революцията - включително по-малко корупция и справедливо разпределение на плодовете от свободната инициатива. Истината обаче е, че точно сега разклатен и съсипан Египет има нужда от стабилността, която може да му донесе демократичното партньорство между “Войникът и държавата”, както гласи заглавието на прочутата книга на Самюъл Хънтингтън. Това е по-добре от другото, още по-известно предписание на Хънтингтън във връзка с бъдещето - за “сблъсъка на цивилизациите”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: