Путин отрича държавния капитализъм, но няма да го изостави

Ройтерс

“Целта ни не е държавен капитализъм”, заяви Владимир Путин при първата си голяма реч по икономически въпроси след завръщането си в Кремъл, успявайки да изясни пред инвеститорите, събрали се на водещия бизнес форум в Санкт Петербург, малко по-добре доколко сериозни са намеренията си да продава държавни активи.

Приватизацията излезе на преден план като най-спорната политическа тема, след като през май Путин назначи новото правителство, спечелвайки през март третия си президентски мандат.

Въпреки че в момента лошото състояние на пазарите пречи да бъдат сключени големи сделки, които да намалят дела от 50 % на държавата в икономиката, оценявана на 1,8 трилиона долара, дебатът за приватизацията доведе до подравняване на строя във властта, което може да има много по-дълбоки последици.

Гвоздеят в изявлението на Путин за държавния капитализъм бе, че държавните монополи не бива да бъдат заменени от частни - препратка към трескавото разпродаване на активи през 90-те години, което прехвърли промишленото наследство на Съветския съюз в ръцете на новопоявилата се класа на промишлените олигарси.

Без здравословна конкуренция пазарната икономика проявява признаци на упадък, което важи в не по-малка степен и за командно-административна система, каза Путин в четвъртък (21 юни - бел. ред.).

Въпреки този скептицизъм премиерът Дмитрий Медведев се ангажира с поредица приватизации, които, започвайки от малкото, до четири години ще доведат до пълно оттегляне на държавата като собственик от големи компании като водещия петролен концерн Роснефт.

Игор Сечин, “царят” на енергетиката в предишното правителство на Владимир Путин, който неотдавна оглави Роснефт, обаче има други идеи. Сечин лобира да бъде създадена комисия по енергетика, подчинена на Путин, която според информирани източници може да еволюира в отделен властови център и да подпомогне постигането на целта му да бъде създаден държавен енергиен “първенец”.

На форума в Санкт Петербург петролните босове превъзхождаха по численост главните изпълнителни директори на банки и точно те бяха аудиторията на Путин, който лично благослови неотдавнашните сделки за проучвания за петрол между Роснефт и Eni, ExxonMobile и Statoil.
Петдесет и девет годишният Путин обаче също така еднозначно посочи, че делът от 25 % на чуждестранни компании в производството на страната, добиваща най-много петрол в света, е напълно достатъчен. “Според нас икономиката ни е много отворена”, каза Путин.

Красотата на малките неща

Приватизационните амбиции на Медведев се сблъскват с реалността на дълговата криза в Европа, която доведе до две поредни злини - силно изтичане на капитали и поевтиняване на петрола, понижило цените на руските активи.

Тези фактори задържат предложената от държавата продажба на дял от 7,6 % от Сбербанк, въпреки че лидерът на руския банков пазар устоя на световната кредитна криза, превръщайки се във втората по големи банка в Европа по пазарна капитализация.

Руските държавни финанси все още са здрави (външният дълг е 10 % от брутния вътрешен продукт - БВП) и правителството може да си позволи да бъде продавач с претенции към цената, посочват инвестиционни банкери.

“Целта на приватизационната програма е стратегически процес на продължителна либерализация на финансовата система”, посочва Никълъс Джордан, главен изпълнителен директор на банка UBS за Русия и Общността на независимите държави.

“Приватизацията не се прави, защото страната има нужда от пари. Така че, защо да продавате наистина скъпи бижута при цена, която според вас не е истинската?”, отбелязва банкерът.

Правителството на Медведев се съгласи да продаде дял от близо 50 % от United Grain Company - компания за търговия на зърно - на руската инвестиционна група Summa и в сектора, който не е проблемен от стратегическа гледна точка, могат да последват още сделки.

“Има ново правителство. Те са млади, активни и искат да направят нещо. Проблемът не е правителството, а пазарът и редът, по който ...

Свързани новини: